Frozen life(BTS❤️)

Трябва да поговорим

Гл. Точка на Лина
Ужасно топла ръка хвана мойта. Толкова топла, че чак ми пареше. Имах чувството, че щеше да ме изгори. Погледнах нагоре и видях Рекса. За момент помислих, че видях малки пламъчета в очите й, но не обърнах голямо внимание, защото може би ми се привидя. Станах от Джункук и застанах пред нея. Когато тя махна ръката си, кожата ми беше обгоряла. В истинския смисъл на думата, но след няколко секунди се оправи. Погледнах я уплашено, защото не знаех какво се случва с нея.

- Рекса?- изрекох името й
- Стига толкова вече! Престани! Какво ще стане като го убиеш? Абслолютно нищо! Защо си го причиняваш? Само хабиш сили. Няма смисъл. Туко що се върна от мъртвите. Вместо да дойдеш при мен ти се опитваш да го убиеш. Престани! Осъзнай се!- викна ми в лицето Рекса
- Той го уби! Уби Крис!
- Стига си го повтаряла. Да уби го! Вече го няма! И да го повтаряш и да разчлениш Джункук на милиони парчета, Крис няма да се върне. А едва ли би искал това, защото все пак ни повери на Джимин и на Джункук.

Втренчих се в нея. Нямах думи. Не ми пукаше, че Крис ме е поверил на убиеца. Аз мога да се справям и сама. Не ми трябва чужда помощ. А Рекса какво правеше?

- Знаеш ли какво?- усмихнах й се зловещо - Старата Лина умря, дойде нова! И от сега нататък ще се изумявате какво може тя.
- Прави каквото искаш, но аз ти казах това което трябваше. Все пак животът си е твой, аз там не мога са се меся. - поясни ми Рекса
- Права си, мой е! И ако някой от вас го доближи- посочих всеки един от тях, включително и Рекса - ще си събира зъбите от пода!
- Майната ти!- това бяха последните й думи преди да напусне стаята

Аз само се засмях, поглеждайки към Джункук, който вече се бе изправил. Показах си зъбите отново, като също промених и очите си. За днес ми стига толкова. Нямаше да се занимавам с него. Тръгнах да излизам от стаята преди някой да извика името ми. Това беше Джимин.

- Трябва да поговорим.
- Съжелявам. Днес няма как да стане! Знаеш къде живея, утре можеш да наминеш.

Казвайки тези думи се запътих към вратата. Започнах да тичам, толкова бързо, че не можех да контролирам краката си. Премислих всичко в главата си. Всеки един детайл, включително и изгорената ми ръка от Рекса. Вече бях сигурна, че видях леките пламъчета в очите й. Преди да мисля каквото и да било, се намирах пред вратата си. Но забравих един малък детайл. Ключовете ми ги нямаше. Нямах друг избор освен да стоя пред вратата си. Седнах на студения под, загръщайки се с якето си, защото ми беше адски студено. Не след дълго ми се доспа и реших отново тази гадна тъмнина да ме погълне.