Frozen life(BTS❤️)

Щеше да я убиеш!

Гл. Точка на Лина
Вече бе станало 17:00 часа. През това време ядохме и се смеехме. С всеки изминал час усещах напрежение. Това не беше добре. Ако се превърнахме нямаше как да се спасят. Това ме плашеше. Някой ме извади от мислите ми като ме побутна.

- Хей, какво става?- попита ме Намджун.
- Нищо! Какво да става?- озъбих му се.
- Ъъъ, извинявай, просто исках да попитам дали си добре!
- Не, аз се извинявам! Не знам какво ми стана!
- Няма проблем. Хайде да правим нещо! Скучно ми е.- каза Намджун.
- Добре, но къде са Крис и Рекса?- огледах се и тях ги нямаше, а до преди 5 минути бяха тук.
- Не помниш ли? Казаха, че ще се качат в някоя от стаите.- обясни ми той.
- Не съм ги чула.

Тогава той взе една бисквитка и я хвърли по мен. Аз се засмях. Не останах по назад и също му хвърлих една. Стана бой с храна. Огледах се около мен и разбрах, че ще чистим много.

- Добре. Стига толкова!- казах през смях.
- Спирам!- но той хвърли още една бискитка по мен,  като за последно.

Отново погледнах часовника. Показваше 18:00 часа. Още малко и Луната щеше изгрее. Започнах да се притеснявам. Може би ако заспя и се събудя сутринта всичко ще бъде наред.

- Нам? Аз ще се кача да поспя!- съобщих му.
- Нам? Сериозно?- разсмя се.- Не че не ми харесва де! И часа е 18:00! Не е ли малко рано?
- Ами поне за довечера да съм свежа, ако се събудя де. Нали принципно не мога да спя, защото е пълнолуние.
- Да дойда ли с теб?- намигна ми.
- Идвай де!- усмихнах се.
- Всъщност и аз ще си легна малко да поспя.
- Значи няма да дойдеш?- нацупих се.
- Следващия път!- изкикоти се.

Аз само кимах и се усмихнах, качвайки се по стълбите. Прибрах се в стаята си и легнах. Първите 10 минути не можах да заспя, но после се унесох в страната на сънищата.

Гл. Точка на Крис
Беше станало 19:30 часа. С Рекса стояхме в една от стаите гушнати. С всеки изминал час ставах все по нервен. След 30 минути щеше да изгрее Луната. Разтревожих се. Дали Лина е добре?

- Крис, как си?- извади ме от мислите ми Рекса.
- Добре съм. Защо питаш?
- Защото ти говоря от 5 минути, а ти не ме слушаш!- ядоса ми се.
- Извинявай! Не беше нарочно, просто се бях замислил.
- Какво има?- каза и легна върху мен.
- Нищо!- сложих ръцете си на кръста й.

Погледна ме и след това ме целуна. Аз задълбочих целувката, правейки я по-страстна, като смених позата, така че тя да е под мен. Контролът беше в мои ръце и ми харесваше. Преминах през врата й, оставяйки следа след всяка моя целувка. Белязвах територията си. От удоволствие тя притисна тялото си в моето по-силно. Съблече тениската ми и тръгна към панталоните, но изведнъж ме погледна стреснато.

- Крис... очите ти...!

Веднага станах от нея и отидох до банята, поглеждайки очите си. Те бяха придобили светло-жълт цвят. Не, не, не! Какво да правя? Трябваше да намеря Лина.

Гл. Точка на Лина
Събудих се с ужасно главоболие. Толкова силно, че не можех да стана от леглото. Хванах се за главата и ми се искаше да крещя от болка. Венците започнаха да ме наболяват и разбрах какво става. Промяната започва. С усилия станах от леглото и се запътих към най-близкото огледало, което беше в банята. Погледнах се и очите ми бяха променили цвета си. Изведнъж някой влезе с гръм и трясък в стаята.

- Лина! Започва се!- извика Крис.
- Крис, боли ужасно. Това значи, че всеки момент ще ве превърнем.- притесних се аз.

Загледах се във вратата и видях запащите Рекса и Намджун.

- По дяволите!- изпсува Намджун.
- Какво...?- това беше Рекса, изглеждаше сякаш ще припадне.

Докато гледах Рекса, венците рязко ме заболяха. Зъбите ми излязоха на показ. С Крис се случи същото. Изръмжах им. Малко по малко губех разсъдъка си. Незнайно как се узовах над Рекса, но някой ме дръпна. Обърнах се и видях Джимин. Какво правеше той тук? Изръмжах му и пак се заех с Рекса, но той ме дръпна на страна и незнайно как се озовахме в друга стая.

- Лина!- крещеше ми.- Щеше да я убиеш!
- Какво ти пука?! И какво правиш тук?- аз също крещях и ръмжах.
- Кой е казал, че ми пука. Просто не исках да убиваш невинен човек. Сега от теб искаш само да не се превръщаш.
- Да не мислиш, че аз искам да го правя. Да минавам през тази болка. И пак повтарям какво правиш тук?
Тогава той ме дръпна за ръката и ме завлече в банята.
- Успокой се. Сега няма да ти се обяснявам.- прошепна ми.
- Не мога!- изръмжах.
- Лина! Стегни се!- той също се развика.
- На какъв език да ти кажа, че не мога да го контролирам!- обърнах се към него и погледнах очите му.
- Казах да се стегнеш!- и двамата изръмжахме.

Изведнъж очите му се промениха. Станах червени, а кучешките му зъбите се издължиха.

- Джимин? Какво по...?
- Ще говорим по-късно за това. Лина... хайде Лина... недей!- каза тихо, хващайки ме за раменете и леко ме разтресе.

Тогава през главата ми минаха всички спомени с Джимин и това ме ядоса още повече. След това изкрещях и единственото което можех да кажа беше съжелявам, преди да се превърна във вълк.