Bloody red rose [✔]

16

Нов ден и нови неща, които щяха да бъдат извършени в новодошлите двадесет и четири часа.

Днешния ден, беше по - мрачен от предишния. Навън се сипеше ситен дъжд. Музиката на дъждеца шумолеше по стъклата на домовете на хората. Но за някои, това време носеше успокоение.

В същото време Чонгкук се готвеше да излезе, дори и в това време. Имаше уговорена среща.

- Къде ще ходиш? - попита сънения Техьонг, който се беше загърнал с халата си, поради простата причина, че му бе леко хладно.

- Имам среща с един човек. - отговори просто Чон.

- С кого?

- Един човек, Те. Не се тревожи. - при това Техьонг удари Чон по гърдите.

- Пак си се забъркал в някоя глупост, нали така? Не мога да повярвам, че... - момчето не довърши, защото получи целувка по устните от Кук.

- Не съм се забъркал в нищо. Просто ще изляза и ще се върна скоро. Не се тревожи и не излизай навън. - с тези думи, Чонгкук напусна имението и се качи в превозното си средство.

***

Минути по - късно, момчето се намираше в един ресторант. Местенцето не беше никак лошо. Беше четири звезди, а храната там си беше на ниво. Хората работеха доста усърдно, за своята прехрана.

Чонгкук си беше поръчал зелен чай и един омлет, защото беше излязал от дома си с празен стомах. А, за тази му среща, щяха да му трябват сили. Не за бой, но може би за дълъг спор.

Точно, когато чернокоското беше привършил с обяда си, определеният човек влезе през вратата на помещението и се настани пред Чон.

- За какво ме извика? Надявам се да е нещо наистина важно, защото не съм в настроение да си губя времето с теб. - процеси през зъби Джимин.

- И аз не се радвам, да те видя братко. - усмихна се половинчато Чонгкук, а след това изтри устата си, тъй като беше хапнал.

- Говори направо и не се прави на остроумен.

Чон взе куфарчето, което беше взел със себе си и го подаде на брат си.

Пак го погледна подозрително и с повдигнати вежди.

- Какво има вътре? - попита тихо.

- Не се тревожи. Не е бомба. Нямам намерението да те убивам. - успокои го чернокоското. - Просто го отвори.

Най - накрая сивокосият младеж, се осмели да отвори куфарчето. Вътре имаше пистолет. Не последния модел, който Кук беше създал, но един от най - добрите му оръжия, които беше създавал някога.

- Имам си оръжия, за какво ми даваш това? - затвори дървения сейф и насочи погледа си към Чонгкук.

- Такакура е в Сеул. Може да те нападне, заради мен. Давам ти това оръжие, защото е едно от най - добрите на пазара и може да ти е от ползва, за да се защитиш. - обясни Чонгкук, като отпи от все още топлата си напитка.

- Аха..., добре. - каза без какпа чувство, по - голямото момче. - И откъде дойде тази загриженост към моя милост?

Чонгкук остави чашата си на масата, която вече беше празна. Устните на момчето бяха леко почервенели, заради топлината. Съвсем леко прокара езика си по тях, а за завършек въздъхна.

- Джимин, нека да не забравяме, че си ми брат. Може отношенията ни, да не са никак добри, но малко или много ме е грижа за теб. - Чон остави парите за поръчката си и напусна сградата, като отново се качи в колата си, потегляйки за дома.

Джимин седеше и гледаше в проклетото куфарче.

- Грижа ли? Откога? - засмя се ироничко момчето и стана от мястото си, като и то напусна ресторанта, поемайки по пътя за имението.

***

Щом Чон се прибра, Техьонг скочи на гърба му, като уви ръцете си около врата му.

- Кажи ми, къде беше и с кого? - замрънка.

По - голямото момче започна да се смее и хвана краката на малчото, за да не може да падне.

- Бях в един ресторант наблизо и бях с Джимин. - отговори преспокойно Кук.

- Джимин ли? Защо? - попита невярващо момчето.

- Да. Наложи ми се да отида и да го предупредя за Такакура. Все пак може да го нападне, както и баща му.

Те слезе от гърба на годеника си.

- Разбирам. Дано само е разбрал, че му помагаш.

- Ами, не мисля...,но поне се надявам да е приел подаръка ми.

- Подарък? - погледна го с повдигната вежда.

- Оръжие. Което може да му е от полза.

- Охо, това е доста...мило.

- Така си е. И аз не вярвам, че го направих. - засмя се леко Кук.

- Да. - отвърна на смеха му Те, а след това го целуна по устните. - Но все пак е доста благородно от твоя страна. Гордея се с теб.

- Благодаря ти, любов. - целуна челото му.