Bloody red rose [✔]

3

Делото бе приключило. За жалост, човекът който бе спечелил, бе Сун Ги. За пореден път парите бяха, нещото което дава всичко на хората, а не честността.

- Отново измами, нали? - попита ядосано А На.

- Аз винаги мамя, само и само да спечеля. - обясни Сун Ги, като хвана ръката на Чонгкук.

Момчето започна да се дърпа.

- Защо го направи?! Ти не ме искаш, както и синът ти. За какво съм ви?

- Тук грешиш. Ти си голяма частица, от покойната ми любима. Тя беше всичко за мен, а всичко което тя е оставила на този свят е скъпоценно за мен. Затова си специален за мен, Чонгкук. - обясни господин Пак.

Малкият Чон се спря за момент. Погледна в очите на възрастният мъж. Не виждаше лъжа, а само болка.

- Добре, но само, защото виждам любовта ти към мама. - каза кротко малкото момче. - Но, не си мисли, че ще те слушам. Единственото, което ще поискам, е да ми наемеш учители, които да ми помогнат да стана силен, като татко.

Сун Ги се усмихна леко и кимна бавно с глава.

- Ще изпълня твоето желание.

***

Чонгкук вече беше на тринадесет години. Живееше под един покрив със семейството Пак, а дните му бяха запълнени с тренировки.

Желанието на момчето да стане силен, като баща си, все още важеше.

Искаше да си отмъсти за отнетото, а за да стане, трябваше да стане силен. Но разбира се, не само с тренировки за тялото му, но и за неговия ум.

***

За пореден път, лелята и чичото на Кук, бяха дошли на посещение, за да видят малкия си племенник.

Но с всяко едно посещение, те виждаха все по - голяма промяна у него. Вместо да виждат дете, те виждаха юноша, която мисли, като възрастен.

- Слънце, как си тук? Нали не те притеснява това, че живееш с него? - попита А На, като сядаше с племенника си на беседката в двора на имението на Пак.

- Лельо, всеки път като идваш ми задаваш, този въпрос. - усмихна се сладко момчето. - Радвам се, че си загрижена за мен и съм благодарен, но наистина няма за какво да се притесняваш за мен. Вече не съм слаб, като преди.