Bloody red rose [✔]

47

Вятърът подухваше леко, като караше по - дългата трева да се клати заедно с тънките клони на някои дървета. Птича песен се разнасяше от всеки ъгъл.

Улиците бяха по - пълни от преди, поради простата причина, че бе време децата да се върнат в училище и някои възрастни да започнат да ходят на работа отново.

Чонгкук и Джимин се разхождаха в големия заден двор на тайното имение, като се наслаждаваха на хубавото време.

- Как е баща ти? - попита Кук, като насочи погледа си към своя по - голям брат.

- По - добре. Лечението помага и се надявам някой ден отново да го видя на крака.

- Радвам се за това и същевременно се надявам старчето да бъде още по - упорито, каквото винаги е било и да се изправи. - засмя се леко Чон, като си спечели удар по рамото от брат си.

- Ти си едно ужасно момченце.

- Сякаш не ме познаваш. - чернокоското му намигна.

Двамата се засмяха.

- Относно лагера...мога да дойда, нали? - попита притеснено Чим.

- Да, разбира се. Сук и Бин, казаха, че е за всичкини. - по - голямото момче само кимна с глава. - На този лагер ще можеш да ме научиш да ловя риба. Затова не си забравяй въдицата.

- Няма начин да я забравя. Ще те уча, докато не хванеш една голяма. - сивокоското плесна с ръце. - Също как се чувстваш? Ще ставаш баща.

- Страшно се вълнувам за това. Но в същото време съм и страшно притеснен.

- Заради Такакура?

- Може да направи всичко и да разбере за бебето по всяко време. Просто не мога да позволя още един да загуби нероденото си бебе. - погледна надолу, като въздъхна тежко.

- Какво имаш предвид? - повдигна вежда Чим.

- Няколко седмици преди Те да разбере, че е бременен, Йон съобщи че очаква бебе. Но хората на Такакура поставиха капан на нея и на Те. Намушкаха я в корема и тя загуби бебето.

- Това е ужасно. Такакура е по - ужасен и от чудовище.

- Той няма нито сърце, нито душа. Затова ще направя всичко възможно да опазя всеки ценен човек за мен, до последния си дъх или до последния на Такакура. - стисна ръката си в юмрук. - Ще си плати за всяка една смърт на любимите ми хора и за всичко което ни е причинил.

- Ще бъда в тази голяма битка до теб и ще ти пазя гърба. Заедно ще успеем да го победим. - увери го в това брат му. - Няма да позволя нищо да ти се случи, както и на останалите.

- Благодаря ти за това. - Кук се усмихна леко.

- Също, относно бременността на Техьонг, ще е добре да ходиш с него на прегледите.

- Знам, но първо искам да намеря доктор на който мога да се доверя.

- Мога да говоря със семейния ни доктор. Знаеш, че се е грижел за мама, докато аз съм бил в корема й. - предложи Джимин.

- Няма да откажа неговата помощ. Мисля, че ще се погрижи добре за бебето и за Техьонг. - добави Кук.

- Тогава още утре ще говоря с него.

- Момчета, не сте ли гладни? - Техьонг се провика от вратите, които водеха към задния двор.

- Гладен ли си, мили? - Чонгкук се обърна, за да може да погледне момчето си.

- С бебето сме много гладни. Но искахме да ви изчакаме. - Те се усмихна сладко.

- Веднага идваме. - чернокоското започна да ходи бързо към имението.