Bloody red rose [✔]

52

Слънчевите лъчи бавно започнаха да се прокрадват през белите завеси. Тихо си проправиха път към леглото, което се намираше в стаята и започнаха да танцуват по лицето на все още спящото момче.

Младежът леко измрънка, заради децата на слънцето, а след това се завъртя на другата страна опитвайки се да продължи със своя сън.

В този момент вратата на стаята, в която беше се отвори, като през нея влезе чернокосо момче. То седна на леглото и се загледа в прекрасното момче с шоколадови коси. Бавно прокара ръце по нежната му коса и се усмихна.

- Техьонги. - нежния му глас се разнесе из малкото помещение. - Време в да ставаш, любов.

По - малкото момче, започна да мрънка, искайки да продължи да спинка.

- Още пет...не...нека са десет...всъщност нека е час. - измърмори, като в същото време махаше и лениво с ръка.

- Те, трябва да ставаш и да се оправяш.

- Но, защооо? - брюнетът се изправи в седнало положение, като само едното му оче беше отворено.

- Ще отидем на преглед. - Кук погали нежно лицето му.

- Моля?! Защо?! Аз съм напълно здрав. Не давам. - скри се под завивките.

- Няма да е нищо страшно. Просто, за да видим как е бебето. Ще отидем на ехограф. Нищо повече. - усмихна се чернокоското, като махна завивката от своя съпруг.

- Ще видим...бебчето ни? - попита с лека усмивка.

- Точно така. Ще видим колко е малко.

Техьонг се изправи бързичко и затича към банята, за да може да се освежи.

***

Не след дълго бременното момче беше готово. Освежено и облечено. Широката усмивка на лицето му подсказваше, колко много се вълнуваше всъщност.

Чонгкук хвана ръката на съпруга си, като двамата напуснаха тайното имение. Качиха се в колата на по - голямото момче, като след това потеглиха към болничната сграда.

По време на немного дългия път, Те гледаше през прозореца. Погледа му беше главно фокусиран върху малките деца, които тичаха на ляво и надясно в този ден от уикенда.

През леко отвореното прозорче, чуваше детския смях. Това го караше да се замисля над бъдещто. Да се чуди, дали щеше с Кук да имат момче или може би момиче? Да се чуди, колко ли много щяха да си играят навън и как един ден за ръка ще го води на училище.

Тези мисли, караха усмивката му да си седи все така широка на лицето му, както и времето да мине по - бързо.

Малчото, дори не бе усетило, кога бяха стигнали до болницата.

Чонгкук отвори вратата за него и му помогна да слезе. Двете момчета, ръка за ръка се отправиха към входа на сградата, като щом влязоха продължиха да крачат към асансьора.

Качиха се на третия етаж, където се намираше семейния доктор на семейство Пак, който се грижеше за всичко свързано със здравето. От прост преглед до някоя операция. Той беше доктор за всичко, щом ставаше на въпрос за някой от семейството на Сун Ги.

Чонгкук почука на вратата на кабинета на мъжът. Щом му бе позволено, двете момчета влязоха вътре.

- Здравейте доктор Ха. Тук сме за прегледа на Чон Техьонг. - усмихна се леко Кук.

- Да разбира се. Моля влезте и нека пациента се подготви. - каза мъжът с усмивка на лицето.

Те седна на леглото до ехографа, като вдигна тениската си. След това докторът започна със своята работа.

Щом на монитора се появи малко подобие на малка черешка. Доктор Ха я показа на бъдещите родители.

- Това е бебето ви. Както виждате е все още много малко, защото сте в началото на третия месец от вашата бременност.

Очите на Те се бяха насълзили. Момчето с кафявите коси държеше силно ръката на своя любим. Чонгкук погали главата му нежно, като не спираше да се усмихва.

- Толкова е малко. - прошепна Те.

Когато прегледа приключи, доктора им даде няколко добри съвети, с които и Техьонг и бебето да си останат напълно здрави до раждането, а накрая им даде снимките от ехографа.

Чонгкук ги пое. Двамата се сбогуваха с доктора, като запомниха кога ще е следващия им преглед.

През целия път към имението, Техьонг не спираше да гледа снимките на малкото си бебе с голяма усмивка.