Bloody red rose [✔]

59

- Шефе, посетихме имението, както поискахте... - започна да говори подчиненият на Такакура. - ...,но там нямаше следа от Чон и неговите приятелчета. Няма следи, дори и от битката от онзи ден. Въпреки това, решихме да проверим и други места, където може да са отишли.

- И какво открихте? - Хиро се обърна с лице към момчето, като го погледна доста строго.

- Върнал се е в стария си дом, имението на Пак Сун Ги. Всички са там. Дори...вече се е сдобил с дъщеря.

Такакура се подсмихна доста хитро. Седна на големия и черен стол, който се намираше зад бюрото му. Пръстите му започнаха да тропат бавно по дървения предмет.

- Мисля, че ще е добре да се запозная с внучката си...отблизо. - последва доста зловещ смях, който се разнесе из цялото му обежище.

***

Небето беше синьо и изпълено с бели облаци във всякакви форми. Слънцето грееше, като осветяваше прекрасната и зелена природата.

В двора на имението на семейство Пак, цареше голяма забава.

Всички бяха излезли и се наслаждаваха на хубавото време.

Техьонг се разхождаше бавно из тревата, лека усмивка настанила се на лицето му. Все още усещаше лек дискомфорт, докато вървеше, но знаеше, че това ще изчезне с времето си. Чонгкук беше до него, а в ръцете му бе прекрасната им дъщеря. Очичките й не спираха да разглеждат всичко около нея, с голямо любопитство. Щом видеше малка пеперудка или пък пееща птичка, вдигаше ръцете си във въздуха, сякаш се опитваше да ги хване.

- Явно й харесва да е навън. - погали нежно главата й Те.

- Определено, след като е пълно с толкова красиви неща. - Чонгкук се съгласи. - Може би, като порасне няма да спре да тича из двора?

- Възможно, лично аз много обичах да лежа в тревата, която се намираше в двора на нашето имение. - добави Техьонг.

- И аз. Когато исках малко спокойствие или пък да съм сам.

- Тогава ще очакваме и такава проявя и от нея. - засмяха се двамата родители.

- Чонгкук, Техьонг имам малко предложение за вас. - усмихна се Сун Ги.

- Нека чуем. - обърна се към него Кук.

- Мисля, че ще е хубаво, ако вдигнем малко парти, по случай раждането на вашата прекрасна дъщеря.

- Наистина ли искаш да направиш това за нас? - Чонгкук повдигна вежда.

- И още как. Ще е прекрасно, както и доста хубав семеен спомен.

- Това е наистина мило, господин Пак. - зарадва се Техьонг. - Мисля, че На Ра наистина ще хареса това парти.

- И аз съм на същото мнение. - съгласи се Кук. - Благодаря ти.

- Няма за какво. Нека се захващаме с приготовленията. - плесна с ръце възрастният мъж.

***

- Разбрах за малкото парти. - Джимин седна на дивана във всекидневната до брат си.

- Да, баща ти постъпва доста мило с този подарък за На Ра.

- Просто иска нещата между всички ни да са добре. Може би, това парти ще сближи всички нас?

- Надявам се. Мисля, че ще е по - добре, ако преградите между всичкини изчезнат и се опитаме да бъдем семейство...въпреки че по - голямата вина за вдигането им е моя. - почеса се зад тила.

- Но, всички знаем защо ги вдигна. Не искаше никой от нас да пострада. - потупа гърба му. - А, това си е голяма жертва, малко братче.

Чонгкук се усмихна леко.

***

- Разбрахме, че Сун Ги смята да направи парти, по случай раждането на дъщерята на Чон.

Хиро се изправи от мястото си, като плесна драматично с ръце, няколко пъти.

- Прекрасно! - засмя се победоносно. - Какво ще кажете да отидем на едно малко парти?