Bloody red rose [✔]

20

- Как така са го отвлекли?! - попита ядосано и същевременно притеснено Чонгкук.

- Чонгкук, успокой се. - помоли го Кибум.

- Как очакваш да се успокоя?! Годеникът ми е бил отвлечен от хората на родителите му. Трябва да го намеря. Знам, че те ще се опитат да ни разделят, за пореден път.

- Нека разберем, какво е станало поне. - предложи Сук и се обърна към Йон, давайки й думата.

Момичето си пое въздух и разказа, точно какво се беше случило с тях, след като бяха напуснали мола.

Кук въздъхна и взе ключовете на колата си.

- Отиваме до имението на семейство Ким.

Всички кимнаха с глава и се качиха в колите.

Сук се качи в колата на Чонгкук, докато Йон и Кибум, бяха в своята.

Младият Чон натисна газта и започна да изминава разстоянието от тайното имение, до стария дом на Техьонг.

***

Когато стигнаха, Кук паркира и веднага слезе от превозното си средство, като се отправи към входната врата.

Започна да звъни на звънеца и да удря с юмрук по вратата.

- Веднага отваряйте! - развика се Чонгкук. - Къде е Техьонг?!

- Чонгкук, наистина трябва да се успокоиш. - хвана го за рамото приятелят му Кий. - С ярост, нищо няма да постигнеш.

Междувременно Сук оглеждаше имението. Гледаше през всеки един прозорец, тъй като завесите не бяха пуснати. Виждаше се вътрешността на дома на семейство Ким. Момчето искаше да види, дали наистина имаше някого вътре, защото не се виждаше да свети и една малка светлина през някой от прозорците.

- Хора, тук няма никого. - съобщи момчето.

- Как така? - попита объркано Чон.

- Виж през някой прозорец. Никъде не свети и не се вижда жива душа.

Чонгкук започна да оглежда и се увери в думите на своя братовчед.

- Мамка му! - тропна с крак.

- Сега, какво ще правим? - попита на ръба да се разплаче Йон.