Bloody red rose [✔]

29

Дните които настъпваха и изтичаха бавно, бяха доста напрегнати.

Момчетата не бяха сигурни, в кой ден Такакура и хората му щяха да нападнат.

Всеки ден Кук и Сук, отиваха в компанията. Седяха в стаята за наблюдение, за да могат да наблюдават всеки един ъгъл на сградата и да видят ако имаше нещо подозрително.

***

Но ето, че един ден нещата се раздвижиха.

Кибум имаше малка слушалка в ухото си, за да може да уведоми приятелите си, ако нещо му се стореше нередно.

- Момчета... - започна да говори шепнешком момчето с русата коса. - ...има доста странни хора зад мен. Постоянно ги забелязвам с периферията си.

- Внимавай по пътя. Ние сме в компанията. Ще се придвижим до кабинета. Ела по възможно най - бързия начин, без да ги караш да си мислят, че си ги забелязал. - посъветва го Чон.

- Дадено.

Младият хакер, започна да върви с малко по - бърза крачка, след като погледна часовника на ръката си, правейки се, че уж закъснява.

Така нямаше да привлече вниманието на врага.

Слава богу, хората на Хиро бяха достатъчно тъпи, че да не се усетят, че Кий нарочно ускоряваше своята крачка.

***

Не след дълго, момчето беше в компанията. Качи се в асансьора и зачака да стигне до последния етаж.

Влезе в кабинета, който се намираше в края на коридора.

Там го чакаха приятелите му.

- Е, какво стана? - попита Джонг.

- Спряха пред входа на сградата. Явно се подготвят да нападнат.

- Трябва първо да уведомят шефа си, че плячката е вече в капана. - подпря се на бюрото Кук. - Сега трябва да сме готови за удара им.

- Кук, предлагам ти да се скриеш в големия гардероб. Трябва да има някой в кабинета с Кий. Аз ще чакам в стаята на секретаря. По този начин ще ги притиснем и от двете страни. - предложи им Сук.

- Съгласен. Нека заредим пистолетите си.

Момчетата приготвиха своите оръжия. В същото време алармата за нарушение се включи.