Слънцето грееше съвсем леко. За съжаление, звездата, която даваше светлина на града, беше скрита от сърдитите и сиви облаци. Имаше съвсем малки процепи, от които лъчите се прокрадваха.
Улиците бяха по - пусти, поради простата причина, че хората си мислеха, че ще вали и защото не беше делничен ден. Тоест, имаше малко хора, на които им се налагаше да прекосят пътя до работното им място.
Междувременно, Чонгкук имаше малко работа за вършене и затова беше в имението на приятеля му Кибум.
- Разбираш ли? Няма ден, в който да е спокойно. - каза възмутено Чон.
- Първо Джимин, после хората на Такакура, сега и родителите на Техьонг. Накрая, просто ще се срещнем със самия Такакура и ще избухне война.
- Че ще се видим, ще се. Но просто...преди всичко искам да се омъжа за Те. - обясни Кук. - Но всички ми се месят.
- Какво те спира. Давай. Ако го направиш, всички ще спрат да ти се бъркат.
- Както казах и преди, наистина смятам да е скоро. И той е съгласен. Но...ни трябва малко време да се подготвим за този ден.
- Разбирам. Трябва ви, малко време, все пак говорим за сватба...това нещо не е така лесно. - кимна русото момче и след това се изправи от мястото си. - Обаче, аз имам нещичко за теб. - Кий взе един голям кашон, в който имаше различни оръжия.
Чонгкук се изправи и тръгна да разглежда всяко едно оръжие.
- Съдържанието ми харесва. - каза с палава усмива на лицето си, Чон.
- Няма, как да не ти хареса. Все пак, тук има едни от най - добрите оръжия, които си създал някога. - кръстоса ръце Бум. - Прецених, че ще е добре да взема няколко и да ти ги дам. Все пак в имението имаш само три пистолета. Те няма да са ти достатъчни, ако Такакура нападне.
- Добре си използвал главицата си. - Чон започна да оглежда единия пистолет. - Но, какво стана с новия модел?
- Вчера бяха направени няколко екземпляра.
- Случайно да си взел един? Ще е добре да го изпробвам, преди да го пуснем на пазара?
- Знаех си, че ще поискаш. - засмя се Кий, като отиде да вземе новия модел. - Може да го изпробваш на мишените в задния двор.
- С удоволствие. - Чонгкук взе пистолета и се запъти към изхода на стаята.
Скоро беше последван от Кибум. Двамата излязоха от имението и не след дълго бяха в задния двор.
Пистолетът беше с патрони и готов за употреба. Чон го зареди и остана само да натисне спусъка. Пръста му бавно го натисна, карайки патрона да излети и да се забие в десетката на определената мишена.
- Аххх, прелест! - каза въодушевен Чон. - За пореден път съм се справил превъзходно. Направо е удоволствие да стрелям с него.
- Нямаше, как да се съмнявам, че няма да ти хареса. Все пак, имаш голям талант в правенето на тези неща. - усмихна се Бум.
Кук се обърна към приятеля си.
- Ще го взема с другите оръжия. - уведоми го Чонгкук. - Също, кога ще излезе на пазара?
- В края на месеца, вече ще е на пазара. Мисля, че лесно ще се изкупи. Както останалите модели, които създаде.
- Надявам се. - засмя се Кук. - Гледай да го пуснеш на добра цена. Все пак, това нещо е може би най - доброто нещо, което съм създавал.
- Нямаш грижи. - щракна с пръсти Кий.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Bloody red rose [✔]
Romance⚠Продължение на "Red and White rose"⚠ Вече избрал своята съдба, Техьонг вървеше по пътеката, по която го водеше неговата бодлива и червена роза. Но пътят не беше лесен. Беше изпълнен с трудности и за двамата. Заобиколени от кръв и тъга, те трябваше...