Bloody red rose [✔]

58

Известно време се мина от тежкото раждане. Техьонг успя да се възстанови, но не напълно. Имаше нужда от още време. Бебето беше здраво и обичаше, когато е в ръцете на някой от своите родители.

Всички живееха в имението на семейство Пак. Но, дори да беше спокойно и всичко да изглеждаше наред, всеки знаеше, че Такакура няма да се откаже така лесно.

- Как се чувстваш любов? - попита сънено Кук, докато Те лежеше до него в леглото с малката в ръцете си.

- Добре съм. Благодаря ти, че и тази вечер се погрижи за нейните нужди.

- Разбира се, все пак имаш нужда от почивка, за да се възстановиш. - Чонгкук се усмихна, като бавно се изправи, за да отиде да се освежи в банята, която се намираше в стаята.

Щом чернокоското се оправи за деня си, отиде до вратата.

- Какво ще искаш за закуска? - попита.

- Хапва ми се мюсли и ми се пие сок от портокал.

- Имаш ги. - щракна с пръсти Кук, като слезе до кухнята и помоли една от прислужниците да приготви закуската. Не остне много време на храната да стане готова. Чонгкук се завърна отново в стаята си. - Закуската е тук. - остави таблата в скута на момчето, като внимателно пое дъщеря им в ръцете си. - Как е сладкото ми момиче? - На Ра се усмихна леко през биберона си.

Докато хапваше, Техьонг не можеше да откъсне поглед от сладката гледка.

- Колко ти се радва само. - засмя се Те.

Чонгкук се усмихна и продължи с това да вдига дъщеря си във въздуха и да я сваля. Малката не спираше да се киска.

Изведнъж се почука на вратата. Кук отвори и там беше Джимин.

- Как е прекрасната ми племенница? - попита с широка усмивка, като показа сладка играчка мече.

- Будна и пълна с енергия. - засмя се Чонгкук.

- Това е добре. - Чонгкук подаде дъщеря си на Чим, който я пое с голяма усмивка. - Толкова е малка и сладка. Сърцето ми мекне. - започна да си играе с нея и новата й играчка.

Всички в стаята се засмяха.

- Те, как се чувстваш? - попита Пак.

- Доста по - добре. Скоро ще съм напълно възстановен.

- Важното е да си почиваш, както и да не се натоварваш. - обади се чернокосото момче.

- И да хапваш по много. - за миг замлъка, тъй като се замисли. - Защо да не помолим днес да направят лазаня? Това ще дойде доста добре на Техьонг. - предложи Джимин.

- Доста добра идея.

- Определено е добра, потекоха ми лигите. - засмя се Те.

- Ще отида да говоря с готвача. - каза сивокоското, а след това подаде племенницата си на брат си.

Чонгкук седна на леглото внимателно, докато малката блуждаеше с поглед, разучавайки всяка част от стаята. Момчето не спираше да гледа към Техьонг.

- Какво има? - засмя се Те. - Зяпнал си ме.

- Знаеш ли...станал си още по - красив, след бременността?

- Стига си ме ласкал. - бутна го по рамото.

- Не се шегувам. Сега си още по - красив. А, си мислех, че не е възможно. - погали нежно еднага му буза. - Не мислиш, че мама е твърде красива? - погледна към дъщеря си, а тя се усмихна леко и се сви в прегръдката на Кук. - Защо трябва да сте толкова сладки?

- Защото просто го можем. И така сме родени. - засмя се по - малкият Чон.

- Имам си най - прекрасното семейство.

- Аз също.