Bloody red rose [✔]

40

Познатият звук от бръмченето на двигателя на многото коли, които минаваха по всяка една улица, беше един от основните шумове в големия град.

Освен това се чуваха и различни видове бърборения. От тихите разговори на бабите и дядовците, до крещенето на младите юноши.

Вратите на голямата сграда, която бе компанията на семейство Чон, се отвориха, като от там излязоха Чонгкук и Кий.

Двете момчета имаха малко работа, относно нов проект който в най - скоро време щеше да се осъществи.

- Как сте с Йон? Тя възстановява ли се? - позаинтересова се Кук.

- Добре сме. Тя се оправя. Бавно, но поне върви нагоре, отколкото надолу. - усмихна се съвсем леко Бум. - В началото ни беше тежко да говорим нормално, защото болката от загубата все още ни разкъсваше отвътре. Но...решихме заедно да излизаме от черната дупка.

Чон постави ръката си на рамото на приятеля си.

- Само така. Колкото и да е тежко, ние с Техьонг ще сме винаги тук за вас.

- Благодаря за което. Без вас, едва ли щяхме да се справим. - погледна надолу. - Само се надявам един ден да имаме възможността, отново да създадем семейство.

- Ще имате. Вярвам в това. И ще бъдете най - прекрасните родители. Имай вяра...нужна е и на теб и на Йон.

Кибум само кимна с глава и се усмихна.

- Винаги знаеш, какво да ми кажеш. Дори и в най - тежката ситуация.

- Приятелите са за това.

Обаче приятната атмосфера щеше скоро да приключи.

Чонгкук забеляза с периферията си, че някой ги наблюдаваше.

- Знаеш ли Бум, мисля, че ще е добре да се обадим на Сук и Бин и да отидем на стрелба. Малко тренировка няма да ни се отрази зле.

Русокоското добре знаеше, че това е закодирано изречение. Всъщност означаваше, че хората на Такакура или самият той, са наоколо и трябва да отидат на място без хора, за не има жертви. Както, че им трябва и помощта на Сук и Бин.

- Дадено. Обади им се. - усмихна се Бум и тръгна с приятеля си към колата. Щяха да ги отведат в близост до местата, на които най - често ходеха на езда. На едно голямо поле. Там не се срещаше често жива душа.

Когато се качиха в колата, Чон набра номера на братовчед си и изчака да вдигне.

- Слушам те Кук.

- Сук, къде си? - попита момчето, докато гледаше движещия се път пред него.

- На езда с Бин съм. На голямата поляна, защо? - попита момчето от другата страна.

- Перфектно. - щракна с пръсти Кук.

- Какво искаш да кажеш? Идваш на езда ли?

- Не точно. С Кий сме се запътили към вас, с малко компания.

- Такакура?!

- Бинго. Пригответе се.

- Веднага. Ще приготвя и оръжия от малката барака. - уведоми го Джонг.

- Благодаря ти. Ще се видим след няколко минути. - и разговора приключи.

- Там ли са? - попита Кий.

- Да и ще приготвят всичко за нашето идване. - усмихна се половинчато момчето с черните коси.

Кибум натисна газта и изпука врата си.

- Време е за малка игра. Ще ги убия всичките.

- С теб съм.

Отмъщението и на двамата беше още в играта. Тези чудовища заслужаваха само смърт.

***

Колата спря до една голяма пътека.

Чонгкук и Кий слязоха, като се запътиха към самата пътека.

И двамата бяха забелязали, че по - надолу бе спряла друга кола.

Точно по техния план. Врагът им попадна в капана.

Момчетата стигнаха до мястото на което ги чакаха Бин и Сук.

- Добре дошли. - поздрави ги Джонг и тайно им даде оръжията.

- Нека отидем да пояздим. Времето е доста хубаво днес. - усмихна се Бин.

- Да, хайде. - половинчато се усмихна Чон и тъкмо тръгнаха, когато чуха познатия мъжки глас.

- Мисля, че ще ви разваля малката забава. - шумът от изстрел се разнесе из въздуха. Хиро бе изстрелял куршум към небето, като уби птица, която падна пред краката на Кук.

Чонгкук стисна челюста си и се обърна към стария си враг.

- Нека тогава си поиграем.