Bloody red rose [✔]

50

Вечерта минаваше бавно и тихо. Навсякъде беше тъмно и не се виждаше и една светлинка. Чуваше се само песента на щурците. Вятър подухваше леко, карайки и песента на листата да се включи в концерта на щурчетата.

Обаче в едно определено бунгало, имаше момче което се събуди от своя сън. Причината беше, че бебето което се развиваше в него, искаше да похапне нещо.

Това разбира се беше, нашият любим Техьонг. Брюнета бавно се изправи и отиде до леглото на спящата Йон, като започна да я клати бавно и леко, в опит да я събуди.

- Йон...събуди се. Имаме проблем.

- Ммм...какво има Техьонги? - тя бавно отвори едното си око и със замъгления си поглед се опита да се фокусира над момчето.

- Гладен съм. - изведнъж се разнесе силен звук на къркорещи черва, а Йон скочи от мястото си.

- Горкото. - погали главата на Те. - Но, тук няма храна. А, столовата по това време е затворена. - въздъхна. - Ето ти по - голям проблем.

Техьонг беше напът да се разплаче след тези думи на приятелката си. Ах, тези хормони.

- Не, не, не плачи Те. - момичето веднага се изправи от мястото си и отиде до леглото на годеника си, като започна да го клатушка.

- Ставай! - накрая дръпна завивката му и го събори на пода.

Бум изохка от болка и бавно се изправи.

- Какво има...по дяволите?! - започна да се оглежда.

- Техьонг е гладен, а няма от къде да вземем храна.

Кий погледна към момчето с насълзените очи.

- Отивам да събудя Чонгкук.

Русокоското излезе и тичайки отиде до бунгалото на Кук и Чим, като започна да блъска като луд по вратата.

След няколко минути, вратата се отвори от рошав и сънлив Джимин.

- Какво има? - попита сивокоското.

- Имаме нужда от помощта на Чонгкук. - Бум погледна към момчето което седеше на леглото.

- По това време ли?

- Да, Техьонг е гладен, а няма откъде да вземем храна.

Това накара Кук веднага да стане от мястото си и да отиде в бунгалото, в което се намираше съпруга му.

Когато го видя, че се сдържа да не заплаче го прегърна силно.

- Спокойно, ще намерим от къде да ти вземем нещо за хапване.

- Може би наблизо има денонощен магазин? - попита Джимин, който тъкмо влезе с Кий в малката къщичка.

По - големият Чон започна да мисли и да се оглежда наляво - надясно, докато погледа му не се спря на приятеля му от детските му години.

- Кий, ти не носиш ли храна с теб? - попита чернокоското.

- М - моля?

- Да, все пак ми спомена, че ще си вземеш нещо за всеки случай, ако огладнееш по време на вечерта и няма от къде да си вземеш нещо за хапване.

- Н - няма такова нещо. - русокоското започна да заеква.

- Дръжте го! - каза Чим и той заедно с Кук хванаха младия хакер, а Йон започна да търси из куфара му.

Там момичето намери бурканче с шоколад и една лъжичка.

- И скри това от нас? - каза тя ядосано.

- Н - но...този шоколад е много хубав и не обичам да го деля. - започна да мрънка.

- Е, сега ще ти се наложи. - Че подаде бурканчето на Кук, а той го отвори и започна да храни гладния си съпруг.

Брюнетът веднага се усмихна, че опитваше храна и щеше да засити глада си с нещо.

От друга страна, Кий изглеждаше сякаш, че ще припадне.

- Прекрасния ми шоколад~ - замрънка още повече и си спечели удар по главата от Йон.

- Я порасни, бебе такова!