Bloody red rose [✔]

61

Първите лъчи на слънцето тъкмо изгряха и донесоха светлината на Сеул. Птичките започнаха да пеят своята песен за "добро утро". Изглеждаше, че денят щеше да е хубав.

Но не за всеки.

В имението на Пак, всички започнаха да се събуждат и бавно да се изправят. Някои усещаха главоболие, а други болка в тялото си.

- Какво се случи?

- Защо съм на пода?

- Как стана това?

Тези въпроси не спираха да излизат от устите на всички объркани гости.

Обаче, имаше хора, които подозираха, какво може би се бе случило.

- Такакура... - изръмжа Чонгкук.

Секунди по - късно се разнесе силен писък от втория етаж на имението.

- Техьонг! - извика чернокоското и бързо се изправи, като тръгна нагоре към стаята си.

Приятелите му, брат му и Сун Ги го последваха.

Чон отвори вратата на стаята си, само за да види съпруга си да коленичи до празното легълце на дъщеря им и в ръцете си да прегръща силно малката й възглавничка, докато от очите му не спираха да текат сълзи.

- Те... - бавно се приближи към своя любим и го пое в прегръдките си.

- К - кажи ми, че...сънувам...кажи ми, че дъщеряни...е тук...и че леглото й...не е празно... - момчето се разтрепери.

Чонгкук мълчеше. Не можеше да каже това, което Техьонг го бе помолил...,защото това бе лъжа.

- Кажи ми го, Чонгкук! - по - малкото момче извика през силния си плач, като хвана съпруга си за яката му. - Кажи ми, че На Ра е тук!

Чернокоското прегърна още по - силно съпруга си, като малчото зарови лице в рамото му.

- Техьонги... - едва произнесе Йон, която прегърна силно съпруга си, като в същото време се стараеше да не заплаче.

- Искам си бебето...искам си я обратно...

- Ще ни я върна, обещавам ти. Моля те, успокои се. - прошепна Чонгкук.

- Моля те...върни я... - очите на Техьонг бавно започнаха да се затварят, а тялото му да се отпуска в ръцете на по - голямото момче.

- Техьонг...Техьонг! Отвори си очите! - взе тялото му и го сложи внимателно на леглото. - Любов моя, събуди се. - обърна се към Джимин. - Обади се на лекар. Бързо!

***

- Припаднал е, заради шока. Има нужда от това да си почине. - въздъхна доктор Ха. - Горкото момче.

Чонгкук целуна челото на Техьонг, а след това заговори.

- Йон, Сун Ги, Бин, погрижете се за него. Останалите идвате с мен. - изръмжа момчето.

- И какво смяташ да правиш? - попита Бум. - Дори не знаеш, къде се намира Такакура.

Кук спря на място. Приятелят му беше прав. Обаче не за дълго, защото погледа на чернокоското се спря на писмо, което бе на пода до леглото на дъщеря му.

Взе го и го отвори.

"Ако искаш да видиш дъщеря си жива, ела в онова имение, в което се криеше. И се приготви да ми кажеш тайната. Гледай да бъдеш сам. Ще те чакам след залез слънце."

Чонгкук смачка листа хартия и се обърна към приятелите си.

- Ще ме чака тази вечер в тайното имение. Иска да съм сам.

- Това е капан. Той може да те убие. Не мога да те пусна сам. - възпротиви се Джимин.

- Но дъщеря ми...тя може да умре, ако не отида. - гласа на Чонгкук затрепери.

- Нека поне измислим някакъв план. Трябва да сме подготвени, ако Такакура не играе честно. - помоли Сук.

Чон единствено въздъхна, преди да кимне с глава.

- Нека опитаме.