Bloody red rose [✔]

30

Облаците се бяха настанили по небосвода. Слънцето бе закрито и едва се виждаха малките лъчи.

Денят беше по - тих от обикновено. Тук - там се виждаха хора, които се разхождаха по улиците.

Сук излезе от дома си, като оправи якето си. Отключи черната си кола и се настани на шофьорското място.

Щом я запали пое по пътя към болницата. Бе прецил, че ще е добре да посети новия член на екипа.

***

Не след дълго превозното средство спря пред болничната сграда.

Младият Лий излезе от колата и се запъти към изхода, като в едната си ръка носеше торбичка с храна, която бе приготвил сам.

Първата му работа щом влезе, бе да съобщи на рецепцията при кой пациент идваше. После се отправи към асансьорите, като се качи в един от тях, който го отведе до третия етаж. Щом вратите се отвориха, закрачи към стаята в края на коридора. Почука на вратата и влезе в малкото помещение.

- Здравей. - усмихна се нежно Сук, като се настани на стола до леглото.

- Здравей. - отвърна със същото Бин. - Напомни ми отново, защо съм в болницата за една малка рана на рамото?

- Защото е по - добре да останеш под наблюдение, ако раната се инфектира. И също, повярвай ми не е малка и тук ще ти е по - лесно, докато спре да те боли твърде много.

- И как по - точно?

- Хора ще ти идват на посещения и ще ти носят храна, както могат и да те нахранят, за да не се мъчиш твърде много. - показа му торбичката, като оправи така наречената малка масичка, за да може момчето да се храни.

- Не съм малко дете. Мога да се храня и с една ръка. - леко се нацупи младият У.

- Престани да се инатиш и ме остави да ти помогна. Заради това дойдох все пак. - подреди хапването и взе с голямата лъжица от ориза, а с пръчиците сложи малко кимчи отгоре. - Отвори уста. - засмя се.

Бин завъртя леко очи и изпуфтя, като отвори устата си и пое лъжицата.

- Добре си се справил. - усмихна се.

- Това е само ориза и кимчито ми. Чакай да стигнем и картофите, които съм ти приготвил както и крем карамела.