Bloody red rose [✔]

21

След още няколко часа в претърсване на камерите поставени на изходите/входовете на град Сеул, Кибум успя да намери следа.

- Чонгкук, мисля че намерих нещо. - каза момчето, като се загледа в показаните данни на лаптопа му.

Чувайки това, Чон отиде до стола, на който седеше неговия приятел и се загледа в монитора на електронното устройство.

- Какво намери?

- Напуснали са Сеул с кола. Сега остава да разбера накъде са се запътили точно. Обаче за това ще ми трябва още време. Ще трябва да хакна всички камери разпръснати по пътищата и магистралите. - обясни Бум.

- Добре, ще почакам. - каза Кук, като седна на другия стол, очаквайки скоро нова информация.

***

Междувременно Техьонг и родителите му се намираха в старото им имение, което се намираше в Тегу.

Когато Те беше още малко момче, той и семейството му живееха в този град, но тъй като бизнеса им имаше по - голям успех в Сеул, решиха да се преместят в столицата. Обаче, решиха да запазят това имение, в случай, че преценят да се върнат за малко в родния си град.

В този момент и тримата Ким се намираха в старата стая на младият брюнет.

- Ще останем в това имение за известно време. - започна Да Ин. - В края на тази седмица ще заминем за Лондон.

- Моля?! Защо?! - ядоса се Техьонг.

- Не ме прекъсвай! - каза през зъби госпожа Ким. - Докато сме тук и ние не сме си у дома с баща ти, поради нашата работа, ще бъдеш под наблюдение. Има хора из цялото имение. От двете страни на вратата на твоята стая, седят хора, които ще ходят навсякъде с теб из имението. Единствено ще имаш уединение, когато си в тази стая, тоалетната или банята. Дори да направиш опит за бягство, няма да успееш да се измъкнеш. Навън на двата входа, от двете им страни, отново има наши хора, които охраняват, както и на всеки прозорец на първия етаж. Ти си изцяло в капан.

- Защо правите всичко това?! - продължи да пита все така ядосано момчето.

- Защото не можеш да си с това момче! Та, той е син на бивш мафиот. - отговори Те Хо.

- Не е вярно. Баща му не е бил мафиот.

- Но все пак, Чонгкук го преследва луд мафиот, който може много лесно да те убие. Нима не помниш, че почти не умря преди две години, заради това момче?! - продължи господин Ким.

- Вие не разбирате! И дори не познавате Чонгкук. Нямате правото да го съдите така. - Техьонг усещаше, как цялото му тяло кипи от нерви.

- Напротив, той съсипва сина ни. Мисля, че те отгледахме и възпитахме, достатъчно добре, за да пораснеш и да мислиш, както трябва.

- Нямате право, да се месите по този начин в живота ми! Мое е правото и решението да избера, с кой да бъда и как да живея.

- Той се опитва да те държи далеч от нас, Техьонг. Вече го направи, няма да позволим да го направи отново. - заяви Да Ин, като след това със съпруга й излязоха от стаята на момчето.

Техьонг взе една от възглавниците, която се намираше не леглото и замери вратата с нея.

- Мразя ви! И двамата! - извика силно.

Момчето бавно се изправи, като отиде до гардероба си и го ритна, правейки дупка в едната врата. Все пак мебела си беше стар, а Ким не подходи особено нежно към него.

След това се сети за нещо. Започна да бърка във всеки един джоб, който беше зашит на дрехите му, в опит да намери телефон или друго устройство, с което да се свърже с Чонгкук и да му каже, къде се намираше.

Но надеждата му бързо умря. Нямаше нищо, което да можеше да му помогне.

Ким се влече по здравата врата на гардероба и се сви, като коленете му, се опираха в гърдите му. До устните си допря, ръката, на която се намираше годежния му пръстен. Съвсем леко го целуна.

- Моля те, намери начин, да ме намериш. Не искам да сме разделени отново.