Bloody red rose [✔]

18

- Ха, пропусна мишената! - засмя се Техьонг, като гледаше как Йон пропусна да улучи в десетката на мишената.

- Едва ли, ти ще се справиш по - добре от мен. - нацупи се момичето.

Те зареди пистолета си и го насочи към неговата мишена.

- Само гледай! - усмихна се половинчато той.

Момчето имаше вярата, че ще успее да улучи това, което неговата приятелка не беше успяла.

Но уви, не му се получи и на него.

- Мамка му! - изпсува Ким.

- Казах ти. - мина с ръка през косата си госпожица Че.

- Явно, някой е изгубил форма, а? - познат глас се разнесе из задния двор на имението на Чонгкук.

- Сук, кога дойде? - попита Те, като се обърна към братовчеда на своя годеник.

- Току - що. Дойдох да ви видя с Чонгкук. Той ми каза, че си тук и че се упражняваш. Реших да видя, с какво мога да помогна, за да станеш още по - добър.

- Дори и след години тренировка, все още ми се губи нещо. - усмихна се леко младият брюнет.

- Това е напълно нормално. Трябва почти всеки ден да се упражняваш, а и почти три години практика не винаги показват най - добрите резултати. - потупа рамото му Лий.

- Ще постреляш ли с нас? Може пък да задобреем? - попита Йон.

- Нямам против. Хайде зареждайте пистолетите и да се си поиграем малко. - щракна с пръсти Сук.

***

Чонгкук гледаше тренировката през прозореца на своя кабинет в имението.

- Намери ли нещо Кий? - попита, докато все още гледаше с усмивка.

- Ами, може да се каже. - въздъхна русокосото момче.

Чувайки това, Чон веднага отиде до бюрото и се подпря на дървената мебел, като се загледа в лаптопа на приятеля си.

- Какаво по - точно?

- Мисля, че намерих едно от скривалищата на Такакура. Обаче не съм много сигурен, дали това са правилните координати.

- Тогава, ще е добре да проверим, за да се уверим. Може да тръгнем утре сутринта. Ще помолим и Сук да дойде с нас, ако случайно, нещата се развихрят. - предложи Кук.

- Предполагам, ако това се окаже негово скривалище, ще искаш да нападнеш? - попита Бум.

- И още как. Дори Такакура да не е там, ще мога поне да намаля броя на "армията" му. - усмихна се леко чернокосият младеж.

- И това е някакъв план. - кимна русото момче. - Тогава предлагам още сега, да говорим със Сук и след това на вечеря да съобщим плановете си на Йон и Техьонг.

- Съгласен.

***

Стана време за вечеря и Чонгкук сервираше масата заедно с Техьонг.

- Какво стана? Успяхте ли да намерите нещо свързано с Такакура? - заинтересова се Ким.

- Всъщност, да. И ще ти обясня подробно, докато се храним. Защото трябва и да споменем и на Йон.

- Добре. - усмихна се Те.

Когато всичко беше готово, всички се настаниха на масата и започнаха да се хранят.

- Техьонг, това е наистина вкусно, ще трябва да ми кажеш рецептата. - помоли Сук.

- Веднага след вечеря. - щракна с пръсти годеникът на Чон.

- Обаче, ние с Кук трябва да ви кажем нещо. - започна Бум. - Утре сутринта аз, Чонгкук и Сук сматаше да посетим едно място в града, където може би се намират хората на Такакура и може би и той.

- Предполагам, това значи че с Техьонг ще останем сами? - попита госпожица Че.

- Ще се наложи. - въздъхна Чонгкук. - Едва ли ще се бавим много. Предполагам, че ще се върнем най - късно вечерта.

- Тази вечер ще пренощуваме тук. - Кий, уведоми Йон.

- Има достатъчно място, а и за да не закъсняваме с подготовката утре сутринта... - добави Кук. - ...ще е добре да сме заедно вечерта.

- Добре тогава. Ще ви чакаме. - кимна Техьонг.

- И гледайте да внимавате. Не ви искаме наранени и пак оцапани с кръв. - размаха пръст момичето на масата и след това всички се засмяха за малко.

- Добре, ще се постараем. - обеща Чонгкук.