Bloody red rose [✔]

62

Вечерта се спусна над големия град. Луната се появи в цялата си бляскава прелест заедно с малките звездички. Вятърът танцуваше нежно, като включваше в своя танц и някои от стръковете трева или тънките клони на дърветата.

Хора облечени в черно седяха в задния и голям двор на тайното имение, което вече не бе толкова тайно. Всички бяха въоръжени. Главатарят държеше в ръцете си и малко бебе. Горкото не спираше да плаче.

- Тази малка отрепка, няма ли да спре да плаче?! - изръмжа Такакура.

- Внимавай как говориш на дъщеря ми! - каза ядосано Чонгкук.

Чувайки познатия глас на баща си, На Ра спря да плаче и обърна погледа си към мястото на което седеше Чон. Започна да протяга ръчички, показвайки че искаше да е в прегръдките на своя родител.

- Погледни я само. Толкова много иска да е с баща си. - Хиро мина с пръст по едната буза на бебето.

- Не я докосвай. Веднага ми върни дъщерята.

- Успокой се мъжки. Имахме уговорка. - направи крачка назад. - Тайната на баща ти. Знам, че е в това имение. Къде е сейфът с всичките му пари? Те ми принадлежат.

- Нищо не ти принадлежи. Баща ми изкара тези пари с труд, а ти искаш да ги вземеш, за да утешиш мъката си, че не си толкова добър в бизнеса, колкото него. - Чонгкук говореше през зъби.

- Внимавай как ми говориш. Все пак още държа дъщеря ти. - засмя се мъжът. - Сега ме отведи до сейфа.

- Първо, ми я дай. Ако не го направиш, няма да ти го покажа. - чернокоското извади един златен ключ. - Имам ключа за стаята в която се намират парите. Ще те отведа там, щом се уверя, че дъщеря ми е в добри ръце.

Такакура изцъка с език и се приближи до Чонгкук, като му подаде малкото дете.

- Надявам се да не ме лъжеш, защото ще убия и двама ви. Все пак ти си само един, а аз имам своята малка армия.

- Наистина ли? - Чон повдигна вежда и се отдръпна от възрастния мъж.

Зад тях започнаха да се чуват звуци от сблъсъка на падащо тяло с твърдата земя.

Хиро се обърна, за да види кървавата картинка, в която главни герои бяха неговите подчинени.

- Ти ме измами! - извади пистолета си и го насочи към бебето в ръцете на Чонгкук. - Кажи сбогом на малката си дъщеричка.

Куршум мина през рамото на Хиро. Старецът, обаче не чу изстрел, защото бе пуснат от пистолет със заглушител.

Мъжът се хвана за раната, като погледна с ярост към човекът, който му бе причинил това.

- Чонгкук, ти проклетнико! - извади пистолета си със здравата си ръка. - Ще ти го върна. - прицели се и пусна куршума от оръжието си навън, като уцели Джимин в гърдите. - Така става, като играеш мръсно.

Кий излезе от скривалището си и взе малката На Ра, като се скри с нея зад колата с която бяха дошли.

Чонгкук побесня щом видя брат си да пада на зелената трева, а кръвта от раната му да тече и тече без да спира. Очите му бяха широко отворени, а тялото му не спря да се пълни с гняв.  Извади и своето оръжие, като започна да стреля и стреля без спирка.

- Чудовище! - изкрещя.

Не спираше, докато и последния патрон не изхвърча. Момчето с черните коси изпусна оръжието си, като падна на коленете си, задъхан.

Бавно погледна към Такакура. Тялото на врага му лежеше на земята, заобиколено от кръв и напълно неподвижмо с рани, които Чонгкук бе направил.

Чернокоското се изправи бързо и отиде при брат си, като положи главата на сивокоското в скута си. Скъса част от ризата си, като превърза раната, за да се опита да спре кървенето.

Извади телефона си и извика бърза помощ.

- Скоро ще са тук, ти само се дръж. - помоли Чон.

Джимин се задави, като малко кръв излезе от устата му.

- Такакура...мъртъв ли е? - попита едва - едва.

Чонгкук погледна отново към тялото на стария мъж.

- Да...най - сетне го победих... - сълзи заблестяха в очите му. - Най - сетне...отмъстих за родителите си...след толкова години...вече съм напълно...свободен...

- Горд съм с теб, малко...братче... - пое си въздух с лека трудност. - Ами, На Ра...тя добре ли е?

Кибум излезе от скривалището си малката, спяща прицеса в ръцете си.

- Невредима е. - каза Бум.

Чонгкук въздъхна от облекчение.

- Слава богу... - добави Чим.

- Повиках хора, да се погрижат за всичко това. - появи се и Сук, който се бе отговорен за смъртта на всички хора на Такакура.

- Справихме...се добре...,нали момчета? - попита Пак.

- Да, всички до един. - хвана силно ръката му Чонгкук.

- Прекрасно... - прошепна преди бавно да затвори очите си.

- Джимин! Джимин! Отвори си очите, по дяволите!

Мелодията на сирените на линейката зазвуча из града потънал в тишина, а светлините й осветиха всичко наоколо.