Bloody red rose [✔]

27

- Е, как се чувстваш след като изпълни, най - съкровеното си желание? - попита Бум, докато се клатеше на стола зад бюрото, в малкия кабинет в имението на своя приятел.

- Ти как мислиш? - усмихна се Чонгкук. - Прекрасно. Все пак, Техьонг е официално мой.

Кий спря с играта си на стола и въздъхна, като след това се изправи и потупа рамото на своя приятел.

- Никога не съм вярвал, че ще те видя така щастлив, след всичко случило се.

- Техьонг ми върна изгубеното щастие. С него ще създам ново семейство, някой ден. И ще го опазя. - потвърди, Кук.

- Така те искам, приятел. - кимна с усмивка Кий. - Но...колкото и да не ми се иска да развалям прекрасното ти настроение...трябва да направим нещо с Такакура.

- Знам, но първо ще е добре да намерим неговата следа. - съгласи се, чернокоското.

- Така е. Но ще е добре да дейставаме по - бързо. Все пак, той има доста голям коз в ръкава си. - отдели се от приятеля си и отново седна на стола. - Може да направи същото, като преди две години. Да отвлече, Техьонг. Но този път да стигне по - далеч. Изобщо не ми се мисли за такива неща...,но са възможни.

- Наясно съм с това. Но няма да позволя да нарани, Те. Ще го пазя с цялото си същество.

- Да, но...може да го използва срещу теб и ти да си човека, който след това да бъде измъчван. Или не помниш, че и това се случи?

- Кий, мина време. Нещата сега са различни. Техьонг, вече знае да борави с оръжие. Ще може да се защити. А, аз...мисля че уменията ми са станали още по - добри. - увери го, Кук.

- Дано наистина е така. - кимна с глава русокоското. - Въпреки че...сигурен ли си, че не е по - добре да заловим някой от хората му и да се опитаме да получим информацията, която ни е нужна? - предложи.

- В никакъв случай. Не искам да се превърщам в Такакура и да измъчвам хора, за да получа това от което се нуждая. - отсече, Чон.

- Но можеш да убиваш хората, без да ти мигне окото. Къде ти е логиката, Кук?

- Логиката ми е там, че...е по - добре да убиеш един човек бързо, отколкото бавно и болезнено. Ужасно е сам да искаш своята смърт. - въздъхна. - Все пак съм го изпитал, Бум. Не искам да го причинявам на друг. Не искам да се превъращам в собствения си враг. Предпочитам да намеря нужната информация по друг начин.

Бум въздъхна и разтри слепоочията си.

- Добре, разбирам. Тогава...какъв ще е плана ти? - обърна погледа си към своя приятел.

- Ще е добре да използваме твоите хакерски умения, за да можем да намерим някаква следа. Дори и малка. И ако отново попаднем в някакво помещение и никой не ни даде отговори, преди да сме натиснали спусъка на пистолета, тогава ще търсим.

- Търсим ли? Какво ще търсим?

- Информация. Не сме го правили преди. Което е грешка. И то не е никак малка. - въздъхна по - малкият младеж. - Все пак, може да е оставял по нещо в онези убежища. Но ние да не сме му обърнали внимание.

- Възможно е да си прав за това. - зачуди се Кибум. - Ако се окаже вярно, ще сме големи идиоти. Ще сме имали улики под носа си. - разроши косата си от яд.

- Нали? И аз си мислех същото. - засмя се на иронията, Кук.

Хакерът си пое въздух и отвори лаптопа, който лежеше на дървената мебел.

- Какво правиш?

- Ще се опитам да намеря някакви следи. - каза Бум, докато чакаше електронното устройство да зареди.

- Сигурен ли си, че е добра идея да работиш сега, когато имаш все още някакъв вид главоболие?

- Чонгкук, за да може един хакер да стане професионалист, е преживявал много по - големи главоболия от един прост махмурлук. Затова, не се тревожи за мен. - намигна му уверено.

- Добре, щом си казал, надувко. - вдигна ръце в защита и седна на другия стол, чакайки.