Bloody red rose [✔]

5

- Това е горе - долу, най - важното, което е нужно да знаеш. - съобщи Кук.

Техьонг прегърна момчето седящо пред него.

- Благодаря ти, че сподели това нещо с мен.

- Сега ще се преоблечеш ли?

- Къде ще ходим? - попита Ким.

- Да видим леля ми.

- Тя живее тук? - повдигна вежди Те.

- Да. След, като мама се е омъжила за татко, леля се е преместила тук с приятеля си или още вече нейния съпруг, за да живеят спокойно. Леля отворила своя компания за нова линия парфюми, а чичо ми започнал работа, като писател. - обясни Кук.

- Предполагам се е преместила тук, за да е щастлива и да не е карана насила да се омъжва за друг, заради компанията на родителите й, след като вече имала някой до себе си.

- Да, така. А, сега ставай и се оправяй.

***

Колата на Чон спря пред една голяма сграда. Самата постройка, сигурно се състоеше с около петнадесет етажа.

- Уха, това ли е компанията на леля ти? - попита с изумение Техьонг, докато излизаше от колата заедно с Чон.

- Точно така. Та, ще вървим ли? - Чонгкук подаде ръката си, чакайки Те да я приеме.

Ким пое ръката на другото момче и двамата започнаха да вървят към входа на сградата.

Стигнаха до рецепцията и Чонгкук, обясни - кой е и с кого трябва да се видят, на жената работеща зад бюрото.

Тя ги упъти, показвайки им къде се намираше асансьора и на кой етаж, трябваше да се качат.

Момчета се поклониха в знак на благодарност и уважение, като след това се запътиха към асансьора.

Щом влязоха в него, натиснаха копчето за последния етаж.

Когато вратите се отвориха, те се запътиха към големите стъклени врати, водещи към подобието на голяма тераса, където имаше разположена маса и няколко стола наредени, около нея.

На единия стол седеше една жена, която изглеждаше доста млада за своите петдесет и още малко години.

Чонгкук отвори големите стъклени врати и се усмихна нежно.

- Здравей, лельо. - поздрави Чон.