Bloody red rose [✔]

36

Няколко дни се минаха от онази прекрасна и незабравима вечер за нашите главни герои.

Техьонг не можеше да скрие щастието си, дори и за малко. Преди го беше страх от това, че щеше да даде едно от най - ценните си неща на грешния човек, но сега...виждаше, че тези черни мисли, отдавна бяха само мит.

Момчето с кафявите коси, толкова се бе забило в спомените си, че дори не забелязваше, че приятелката му, Йон махаше с ръка пред лицето му.

- Чон Техьонг! - тропна по масата, като накара момчето да излезе от транса си и леко да се стресне. Да не говорим, че доста хора обърнаха погледите си към тях. - Къде се беше отнесъл?

Те се усмихна леко и след това започна да се извинява на хората в кафенето, като кимаше с глава и се усмихваше леко засрамено.

- Просто се бях замислил за нещо. - почеса се по тила.

- Познавам те много добре. Ако се замислиш така за нещо и то със страшно глупава усмивка на лицето, значи мислиш за нещо наистина интересно. - момичето повдигна вежди и се подсмихна. След това се подпря на ръката си, като се приближи до момчето. - Какво е станало? Казвай бързо.

- Йон, успокой се и се върни на мястото си. - помоли брюнета, като си мислеше, че скоро госпожица Че, щеще да го изяде.

Синекоската се върна на мястото си и взе пластмасовата си чаша, като започна да дърпа от сламката, за да може да усети сладкия вкус на какаото си с мляко и сметаната в него.

- Спри да ме гледаш така. Нищо не е станало. - започна да си играе нервно с пръстите си.

- Спри да ме лъжеш, Тъпа главо! - остави чашата си малко по - силно. - Искам да знам. Тук и сега. Затова, думай. - започна да тропа нервно с крак.

- Ами... - пак започна да търка тила си. - ...преди няколко дни...ние с Кук...знаеш...най - сетне...

Очите на синекоската се разшириха и леко пробляснаха.

- Топнал си е чушката! - извика от кеф момичето. - Най - сетне! Притесних се, че ще си останеш девственик до последния си дъх. - мина облекчено с ръка по челото си.

Техьонг беше потънал в срам. Бузите му бяха червени, а погледа му беше забит в пода. Буквално всички в кафенето ги гледаха.

- Упси~ - засмя се леко момичето и покри устата си с ръка. - Извинете.

- Мразя те, Йон. - каза тихо момчето. - Ама много.

- Дори да е така, има няколко неща, които те спират от това да ме удариш и зарежеш.

- Дай да ги чуя. - предизвика я, докато навиваше ръкавите си.

- Номер едно, твърде много ме обичаш. Номер две, момиче съм и сме заобиколени от хора. Номер три... - спря за момент.

- Говори де. - засмя се. - Защо спря?

- Има нещо, което и аз трябва да ти казвам. - Че, започна по - сериозно, но усмивката й още красеше лицето й.

- Значи и тук има нещо гнило. Не съм само аз, а? - движеше веждите си нагоре - надолу.

- Наскоро разбрах, нещо доста голямо, което не очаквах да ми се случи преди да сключа брак, а не докато съм все още сгодена.

- Мисля, че знам на къде биеш и ще пропищя всичко тук, че чак ще ни изгонят вече. - момчето седеше в шок, но все пак усещаше, как скоро ще откачи.

Йон се засмя сладко и бузите й поруменяха.

- Разбрах, че съм бременна. - погали леко корема си.

Техьонг запуши устата си, като след това излезе от заведението и започна да вика силно от радост. Когато беше готов се върна обратно вътре. Прегърна силно приятелката си и целуна челото й.

- Поздравления, мила моя. - хвана ръцете й. - Кий, как реагира?

- Не съм го виждала толкова щастлив през живота му. - засмя се тя. - Чувствам се толкова жива и щастлива, разбираш ли?

- И още как. Тази вечер да го отпразнуваме всички заедно. - предложи.

- Точно за това си мислехме, аз и Кий. - засмя се. - Затова поискахме да се съберем у вас тази вечер.

- Е, значи вече е решено! - засмяха се заедно.