Bloody red rose [✔]

28

Из кабинета в имението на Чонгкук, не спираше да се чува само кликане.

Пръстите на Кибум се движеха страшно бързо по клавиатурата на лаптопа.

Дали бе, защото вече беше изнервен, че от няколко часа не бе намерил никаква информация?

Или пък бе, защото момчето вече беше употребило три чаши с кафе?

- Чонгкук, вместо само да седиш и да чакаш, направи нещо полезно и ми донеси още една чаша с кафе. - нареди му, русокоското.

- Можеш да си по - мил. - изправи се и взе чашата. - И също, ще е добре да спреш с кафето за днес и да си вземеш почивка. Утре също е ден.

Бум премести погледа си върху приятеля си. Едното му око получи съвсем малък тик.

- Няма начин, да си оставя работата недовършена. Ще намеря информация. - тропна по бюрото. - Още днес!

- Добре, добре. - вдигна ръце, Кук. - Но поне хапни нещо. Това също ще ти даде енергия и ще е по - полезно за организма ти.

- Както кажеш. - махна му с ръка.

Чон слезе до долу, като от устните му се откъсна дълга въздишка. Взе малко от ястието, което Техьонг бе направил и го занесе горе на своя...вече побъркан приятел.

- Заповядай... - момчето не успя да довърши, защото малко го прекъснаха.

- Намерих нещо! - изкефи се, Кий.

- Какво?

- Изчакай още малко. - помоли го. - Разбрах, че някой е поръчал оръжия и части за пистолети от Япония.

- Такакура. - процеди през зъби по - малкото момче в стаята и остави храната на приятеля си.

- Няма кой да е друг. Сега ще се опитам, да разбера адреса, за да можем да им отидем на гости. - намигна му и си хапна малко от гозбата, като след това изпука пръстите си и отново се залови за работа.

***

Не след дълго, Бум успя да намери адреса. Показа го на картата на града на Чон.

Двамата взеха своите оръжия и се обадиха на Сук за подкрепление, ако се стигнеше до бой или престрелка.

Взеха колата на Чонгкук, като потеглиха, за да могат да намерят своята мишена.

Щом стигнаха се огледаха. Оказа се, че врагът им не се е местил от последната им престрелка, в деня в който Техьонг беше отвлечен от родителите си.

- Това е умно, бих казал. - почеса брадичката си, Сук. - Не са сменили мястото, а само помещението. Повечето престъпници биха сменили местоположението си, защото всеки който ги търси, не би ги потърсил на същото място. Освен, ако някакъв вид голяма улика не ги накара да се върнат на местопрестъплението.

- Именно. Това е искал да си мислим и самият Такакура. - излезе от колата Кук, като със себе си взе и едно малко куфарче.

Неговите другари също го последваха, до металната и голяма врата, зад която се чуваше много тихо гласът на техния враг и хората му.

- Нападаме ли? - попита Кий, готов да извади пистолета си.

- Не още. - спря го, Чонгкук. - Нека мислим поне малко. - клекна долу и отвори куфарчето си. Вътре имаше устройсто за подслушване с три букси за слушалки. - Ще е добре да чуем плана им, преди да нападнем, за да сме стъпка пред тях.

- Това не е никак лоша идея. - кимна Джонг и изчака да получи единия чифт слушалки.

Когато и тримата бяха готови, Чон постави устройството на вратата и замлъкнаха, за да могат да чуят разговора.

- Смятам, че ще е най - добре да нападнем компанията на Чон. - говореше Хиро. - Ще вземем приятелчето на Чонгкук, за заложник. Направим ли го, ще сключим сделка с малкото изчадие. Местоположението на сейфа на баща му, заедно с паролата за него, срещу живота на приятеля му. - последва зъл смях, като завърши с лека кашлица. - Няма да разберат откъде им е дошло!

Момчетата махнаха слушалките от ушите си, а Кук прибра оборудването в куфарчето.

- Сега, какво? - попита Сук.

- Няма да ги нападнем. Но ще се подготвим за техния удар. - изправи се най - малкото момче. - Да се приберем и да измислим добър план, с който да им разкажем играта.

Кий и Джонг кимнаха с глави и след това тръгнаха след Чон, като се качиха в колата и отпрашиха за дома.