Bloody red rose [✔]

26

Слънчевите лъчи се прокраднаха бавно и тихо през стъклото на прозореца. Проправиха си път през цялото помещение, докато не стигнаха до лицето на Техьонг.

Бавно единият лъч го погали по бузата, казвайки му, че е време да се събуди.

Момчето зарови лице във възглавницата си и измрънка. Бавно отвори очите си и се огледа.

Спомени от предишния ден започнаха да танцуват в главата му.

Точно това го накара да се разсъни и да се изправи рязко в седнало положение.

Вдигна ръката си във въздуха, като се загледа в пръстите си.

Прекрасният прозрачен камък, който красеше пръстена му, леко проблясна и разнесе съвсем блега дъга по лицето му, при срещата му с децата на слънцето.

Момчето вече носейки фамилията "Чон",си отдъхна. Не е било сън. Сватбата бе истина. Усмивката му, веднага се появи на лицето му.

Бавно се изправи от мекото легло и отиде в банята, като си взе една дълга вана. Изпълни сутрешната си рутина, а след това се облече с удобни дрехи.

Бяла дълга риза, която свършваше малко над колената му и черен панталон, който ходеше по самия му крак.

Момчето среса своята кафява коса и слезе на първия етаж, като веднага се насочи към кухнята, усещайки прекрасния аромат на току - що направените яйца и бекон.

Но щом прекрачи прага, разбра че нослето му, леко бе излъгало. Нямаше само това на масата. Имаше и няколко палачинки с различни видове сладко, както и сирене полято с мед. До нозрите му успя да стигне и аромата на прекрасното кафе.

- Виждам, че си се развихрил. - усмихна се нежно по - малкият Чон, като застана зад своя любим, поставяйки ръце на силните му рамена.

- Не е кой знае, какво. Просто закуска, която всяка една принцеса заслужава. - намигна му и заради тази си шега, получи лек удар по ръката.

- Веднъж да облека рокля и вече се превръщам в принцеса. - направи се на сърдит и седна на едния стол, около отрупаната маса.

Чонгкук се засмя и сервира последните палачинки. Отиде до своя съпруг оставяйки нежна целувка по челото му. Както винаги, Техьонг нямаше как да не устои на целувките на партьора си и се усмихна, забравяйки за малката си игра на "сърдит".

- Добре ли спа?

- И питаш. Но разбира се. След такъв прекрасен ден и факта, че заспах в прегръдките на своя съпруг. - намигна му, а след това и двамата се засмяха.

Кук зае своето място и скоро и двамата започнаха да се хранят.

- Много ми е чудно, с колко ли голямо главоболие са се събудили, Йон и Кий? - зачуди се чернокоското.

- Доста голямо и болезнено. - потвърди Техьонг. - Все пак си пийнаха...доста. Йон употреби цяла бутилка с червено вино, докато Кий малко повече от нея.

- Убеден съм, че скоро ще се дотътрят до нас и ще бъдат доста интересна гледка.

В същото време на звънеца се позвъня.

- Говорим за вълка... - изправи се, Чонгкук.

- ...той в кошарата. - допълни по - малкото момче.

Вратата на имението беше отворена, откривайки не особено добре изглеждащите, Йон и Кий.

- Добро утро, пияници. Дано сте си поспали добре. - засмя се Кук.

- Майната ти, хълкска маймуно! - каза през зъби Бум. - Главата ми ще гръмне. Говори по - тихо.

- Не се тревожи. Приготвил съм ви супа против махмурлук, елате да си хапнете. - покани ги вътре.

Всички отидоха на масата пълна с гозби. Чернокосият младеж, сервира за новодошлите гости и след това всеки се наслади на прекрасната закуска.

***

- Е, какво е усещането да си вече "Чон"? - попита Йон, сядайки на дивана заедно със своя приятел, като в ръцете си държеше чаша пълна с топло кафе.

- Прекрасно. Чувствам се свободен и по - жив бих казал. - усмихна се, Те.

- Радвам се за теб. - разроши косата му. - Между другото, какво стана вечерта? Позабавлявахте ли се? - започна да го ръчка леко в ребрата.

- Йон! - кръстоса ръце момчето. - Само за това мислиш, честно.

- Лошо ли е да съм любопитна? - повдигна вежда. - Особено за най - добрия си приятел?

- Не. - усмихна се по - малкият Чон. - Но, нищо не стана. Не, че и беше нужно. Вечерта беше прекрасна. Гушкахме се и си говорехме. - бузите му поруменяха при сладкия спомен.

Госпожица Че се усмихна.

- Само така. Имате достатъчно време, не е нужно да се бърза.

Техьонг кимна с глава в знак на съгласие.

- Достатъчно ми е, че е до мен. - усмихна се. - Пък и един ден, ще стане и другото. Имаме толкова пред нас.

- Определено е така. Радвай се на връзката си с него. Карайте го бавно, за да имате повече моменти заедно.

- Това и смятам да направя.