Bloody red rose [✔]

35

Приятна и топла вечер се беше настанила над Сеул. Цяло чудо си беше за  хората да от големия град да получат толкова приятна вечер, при положение, че последните дни, времето не бе едно от най - благоприятните.

Нашите герои бяха в спалнята, като Техьонг лежеше и четеше книга, а Кук беше отворил прозореца и гледаше през него.

Напоследък беше доста тихо в имението, след онзи ден в който Кук бе показал доста затворена част от себе си на своя любим.

Те не искаше да го напряга, затова говореше с него за по - прости и ненатоварващи неща. До някаква степен се притесняваше за него, защото момчето с черните коси, беше доста унило. Дори едва чуваше гласа му, а това мъчеше сърчицето му още повече.

Чон за миг премести погледа си към лежащия му съпруг. Виждаше, че има доза притеснение изписано на лицето му. Добре знаеше, че това е породено, заради него. Не искаше да кара Техьонг да се притеснява така за него. Въздъхна тихо и отвори устата си, приготвяйки се да проговори.

- Времето е доста хубаво. - усмихна се леко, докато гледаше в пълната луна.

Те се изненада, но се усмихна и без да отделя погледа си от книгата си, заговори.

- Така е. Топло и приятно е.

- Може би, защото е средата на лятото? - Чонгкук се отдели от прозореца и седна до своя любим на леглото. - Съжалявам, че тези дни бях толкова тих. Просто преди не ми се бе случвало да се разкрия пред някого по този начин.

Те го погледна над очилата си, които носеше на носа си и остави книгата настрана.

- Никога не се извинявай за това. - седна така, че да е срещу него и да са близо един до друг. - Радвам се, че реши да споделиш това с мен, а това че ти е трябвало време да се стабилизираш от всичко, е нещо от което се нуждае почти всеки един човек, при положение че излива чувства, които е крил в себе си години наред.

- Винаги ме разбираш. Изобщо истински ли си, Ким Техьонг?

Другото момче се усмихна и го целуна по устните за кратко.

- Това мисля, че не беше част от сън. - подсмихна се. - А и вече съм Чон Техьонг. - намигна му.

- Вярно. Вече си само мой. - усмихна се и погали бузата му нежно и бавно. - И си толкова красив, без значение как и изглеждаш и от кой ъгъл те гледам. - свали очилата му и ги остави настрана. - Очите ми не могат да ти се наситят. - приближи се и леко се наведе, като започна да оставя нежни целувки по врата му.

Техьонг се усмихна и уви ръцете си около другото момче, като го остави да му дава своята любов.

Постепенно Чонгкук започна да откопчава едно по едно копчетата на неговата горна част от пижамата му, която Техьонг за пореден път си бе откраднал.

Постепенно се излегнаха на леглото, като Кук беше над брюнета.

Целувките му започнаха да слизат все по надолу по вече голата гръд и корем на Те.

По - малкият Чон се бе изчервил и сърцето му биеше силно, сякаш щеше да излезе от гръдния му кош.

Чонгкук спря и погледна към своя съпруг.

- Искаш ли да спра? - погали нежно лявата буза на лицето му.

Те поклати глава в отрицание.

- Искам да продължиш. Желая те. Твърде дълго отлагахме. Нека не чакаме повече. Направи ме изцяло свой.

Чернокосият младеж остана с леко отворена уста и очите му заблестяха леко. Усмихна се нежно и се наведе, като целуна нежно и бавно Те по устните.

- Знаеш ли колко много те обичам? - попита, като допря челото си до неговото.

- Толкова колкото и аз обичам теб. - усмихна се сладко брюнета, като потърка носа си в неговия.

- Така е.

Постепенно ръцете на Кук започнаха да се спускат по цялото тяло на момчето под него. Докосваше нежно и бавно навсякъде.

Телата им малко по малко ставаха все по - голи и на показ пред очите на другия.

Преди всичко да започне, Кук не пропусна да целуне съпруга си нежно и да му каже, че го обича за пореден път.

Звуци се разнасяха из стаята. Тези звуци, бяха песента на удоволствието примесено с чистата и нежна любов. Чаршафи се изпомачкваха и биваха стискани от ръцете на по - малкото момче. Пръсти се преплитаха. Устни танцуваха своя танц. Телата не спираха да бъдат едно. Сърцата да бият едно за друго до самия край.

В края двамата лежаха в прегръдките на другия. Леко изпотени и дишащи тежко, но страшно щастливи.

- Обичам те, страшно много. - прошепна Техьонг.

- И аз те обичам. - целуна рамото му Кук.

След това двамата потънаха в страната на сънищата.