Bloody red rose [✔]

54

Картината на града се беше променила. Бе станала по - сива. Повече облаци се бяха настанили на небосвода. Вятърът духаше по - силно. Бе сравнително по - студено.

Техьонг ходеше бавно по пътя към имението. Гледаше надолу в краката си, докато от вече червените му очите не спираха да текат сълзи. Момчето не спираше да подсмърча и търка червеното си носле.

Беше съсипан от истината. През цялото време бе живял в лъжа, без да знае кой е всъщност. Най - лошото от всичко бе, че щастието му можеше да си отиде. Не можеше да повярва, че има шанс Чонгкук да го напусне или да го намрази. Та, той бе син на човекът, който му бе отнел всичко.

Когато стигна пред големия си дом с треперещи ръце, отключи и влезе.

Веднага щом се чу отключването на вратата, Кук бързо се насочи към нея, за да прегърне силно съпруга си.

От това, Те леко залитна и изпусна листа с истината.

- Казах ти, че ще се върне и всичко ще е...Техьонг, защо плачеш? - попита Джимин, който беше дошъл да прави компания на притеснения си брат.

Чувайки това, Кук се отдели от прегръдката и погледна към любимия си.

- Те, какво се е случило? Някой направи ли ти нещо? - момчето с черните коси обхвана лицето на бременното момче, като започна да гали бавно и нежно бузите му.

От своя страна Техьонг не издържа и се срина в ръцете на Чон. По - голямото момче веднага го прегърна силно.

- Техьонг, моля те успокой се.

- Н - не ме оставяй...моля те...аз не знаех...не съм ви - виновен... - брюнета не спираше да заеква и да се дави в собствените си сълзи.

- Те, какво става? Не те разбирам.

Изведнъж по - малкият Чон усети болка в долната част на корема си и се хвана за определеното място. Падна на пода на коленете си, като изкрещя от болка.

- Техьонг, какво стана?! - притеснено извика Кук, като клекна до съпруга си.

- Б - бебето...

- Ще се обадя на доктора. - съобщи Джимин, като веднага набра номера.

Кук взе момчето си на ръце и го заведе в стаята им, като го остави да легне.

Докато Чим провеждаше разговора с доктора, забеляза падналия лист. Взе го и прочете съдържанието му, като остана без думи, а очите му показваха колко шокиран бе всъщност.

***

Докторът прегледа Техьонг, а болката бе по - малка.

- Многото емоции са предизвикали болката. Голямото притеснение води до това. - обясни доктор Ха.

- Благодаря Ви, докторе. - благодари Кук, като седна на леглото до Те и хвана ръката му силно.

- Не съм приключил. Това може да не е навредило по никакъв начин на вас и на бебето... - погледна към Техьонг. - ...,но скоро ще родите. Получили сте контракция, от тези които са знак, че скоро бебето ще се роди.

Техьонг затаи дъх, а Чон стисна силно ръката му.

- Ще е добре да сме подготвени. Затова имате право на избор, да донеса оборудване тук или да Ви закараме в болницата.

- Нека е тук. - помоли Те без дори да се замисля.

- Но, у дома е наистина рисковано, Техьонг. - възпротиви се Чонгкук.

- Смятам, че така ще е най - добре. Просто...тук е може би най - безопасно.

- Много добре. Тогава ще помоля господин Пак да ме придружи до болницата, за да взема всичко нужно. - помоли господин Ха, като погледна към Чим.

Сивокоското кимна с глава, обаче преди това, подаде ДНК теста на Кук.

- Те, мисля, че е добре да поговорите за това...дори момента да не е подходящ, но той трябва да знае...после ще е късно. - въздъхна Чим, като с доктора, напуснаха стаята.

Чонгкук повдигна объркано вежда и започна да чете написаното на листа. През цялото време Техьонг го гледаше с насълзените си очи. Страх се бе изписал на лицето му.

Щом чернокоското приключи с четенето, изпусна листа и остана шокиран. Гледаше в една точка и се опитваше да осмисли всичко.

- Чонгкук...наистина не знаех...днес разбрах...и заради това бях толкова разстроен. Моля те...не ме оставяй...

За известно време, нито един не каза и дума. Техьонг гледаше към съпруга си изплашено, като ръцете му трепераха и подтискаше болката от контракциите, които се появяваха на почти едно и също време.

Чонгкук гледаше надолу, докато бавно не си пое въздух. Очите му бяха насълзени. Преглътна тежно, показвайки, че беше готов да проговори.

Обърна се към Техьонг и каза...