His Heart Is The Moon

3 Глава

Слънцето огряваше снега по земята, като така те караше да мислиш, че това не беше килим от сняг, а от бели, малки диаманти. Заради вчерашната снежна виелица колата ми беше затрупана и аз сама трябваше да я почистя за да отида до съседното градче за продукти.

Избрах да живея отшелнически, без интернет, без навалица от зомбирани хора. Само аз и природата. Беше трудно признавам, но се справям някак си.

Когато почистих колата си от преспите сняг, които я бяха затрупали потеглих към градчето, което беше на 4 километра от малката ми хижа. Пътят беше заледен затова ми отне повече време да стигна до него, но все пак успях.

-Здравей, Фил.-Поздравих продавача, с който се познавахме от деца.

-Здравей, Кала. - Отвърна той като не от мести поглед от малкия телевизор, по който даваха мач.

Отидох до касетките, в които бяха подредени само няколко домата и краставици всички от, които бяха стари.

-Нямаш ли нова стока? - Попитах като се обърнах към него.

-В тази виелица няма как да заредя нови продукти, Кала.-Каза той и огаси телевизора като дойде до мен и започна да ми помага с покупките.

-Благодаря. - Казах, когато той взе торбичката, в която пъхах най-хубавите домати, които успеех да открия.

Когато се сдобих с всичко му подадох парите, а той ми върна рестото.

-Чао, Фил!-Сбогувах се с него, а той от своя страна ми помаха докато излизах.

Студеният въздух обви тялото ми и аз потреперих, макар да бях с палто, което се предполагаше, че трябва да ме предпази от лютия студ на вън. Огледах се преди да пресека улицата към колата си паркирана на няколко крачки пред мен. От лявата ми страна идваше бяла кола, но прецених, че е прекалено далеч и тръгнах да пресича, но тогава усетих как кракът ми поддаде и преди да се усетя дупето ми докосна асвалта, а покупките се разпиляха по улицата. Тогава точно преди бялата кола да блъсне тялото ми усетих силни и груби ръце да ме издърпват от улицата и се озовах седнала, в нечий скут на тротоара дишаща тежко от шока. Единственото, което виждах бяха смазаните покупки по пътя, докато дрезгав мъжки глас не ме съвзе:

-Добре ли си?

-Аз... Ммм... Да мисля, че да.-Казах и понечих да стана, но дупето ми отново се озова на тротоара.

-Подай ръка. - Каза той като се протегна към мен и ми помогна да стъпя на краката си.

-Благодаря ви, без вас щях да приличам на доматите. - Казах като се за смях леко и посочих сплесканите зеленчуци по земята.

-Няма за какво, всеки ден ми се случва да спасявам момичета от луди шофьори.

-Наистина?

-Не. - Засмя се той, а аз го последвах.

Малък черен кичур се подаваше от шапката му, а черните му очи сканираха лицето ми и се заклевам, че нещо в тях проблясна.

-От кога си в града? - Попитах, когато осъзнах, че ми беше напълно непознат.

-От скоро не мисля да се задържам тук доста, освен ако не срещна някое момиче.

При последните му думи, ъгълчетата на устата му се извиха в тъжна усмивка и макар да беше със сведена глава аз можех да я видя. Огледах го незабележимо. Под черното му палто, черна риза покриваше тялото му, с лек срам сведох любопитния си поглед надолу и забелязах, че всичко по него беше черно дори ботите му бяха в черно. Изпъкваше, насред бялата картина от голи дървета и мъртви улици.

-Хей! - Гласът му върна погледа ми отново на черните му като нощта очи. - Май се замисли за нещо?

-Аз... Да... За това от къде ще си купя сега продукти. - Казах и се засмях макар да не ми беше особено смешно.

Той погледна отново смазаните ми покупки, които вече падащият сняг затрупваше.

-Ще ми се да ти помогна. - Каза той и ме погледна.

-Ти достатъчно ми помогна като ме спаси. Благодаря ти отново. - Усмихна се изкрено аз.

-Между другото аз съм, Вик. - Каза той като се усмихна леко и наклони глава.

-Аз съм Кала.

-Виж, трябва да тръгвам, но някой ден може да излезем. - Засмя се той неловко и сведе поглед.

-С удоволствие, Вик. - Отговорих макар да знаех, че повече никога няма да го видя.

Той се усмихна за последен път като погали откритата кожа на врата ми със ледените си пръсти, след което продължи напред с ръце в джобовете на черното си палто. Неможех да спра да гледам смаляващата му се черна фигура в далечината.