His Heart Is The Moon

14 Глава

Скочих от леглото и без да се замисля побягнах надолу по дървените стълби, мислейки само за скимтенето и дали той все още беше жив. Вик го нямаше в хола, но... Неможеше той да нарани вълка, нали? Докато излизах за малко да разбия вратата, бягах боса и само по пижами молейки се да са пропуснали, но когато стигнах зад къщата картината ме стъписа.

Огромна мъжка фигура се беше надвесила над сенчестото тяло на вълка с пушка в ръка. Чувах лекото скимтене на животното докато се бореше за глътка въздух. Мъжът все още не ме беше забелязал и аз веднага грабнах пушката от ръката му и я насочих право към главата му.

-Мръдни се от вълка, иначе ще ти гръмна главата и ще те метна от някой мост!-Разкрещях се и го изгледах на кръв докато той ме гледаше идиотски.

-Какво правиш момиче? Този звяр ще убие и двама ни.

-Единственият мъртъв ще си ти ако не се разкараш!- Наклоних пушката настрани и дръпнах спусъка изстрелвайки куршума в небето.

Мъжът побягна, а аз се наведох над раненото животно и докоснах раната му. Погледнах червените му очи за пореден път и разбрах колко много държа тези очи да ме гледат постоянно.

-Хей, Кала. Аз също те обичам.-Глас в главата ми проехтя и ме уплаши, но не се отделих от звяра продължавах да милвам козината на врата му.

-Ти говориш, нали?

-Ти трябва да узнаеш вече истината.

След секунда в ръцете ми не стоеше раненото животно и не ме гледаха кърваво червени очи, в ръцете ми отпуснат и сломен стоеше Вик, а черните му очи пронизваха душата ми, с такава болка в тях той ме гледаше и се молеше за помощ. Той се раздвижи и се сви сгушвайки се в мен и прегръщайки ме нежно.

-Какво си ти?-Попитах гледайки го с отворена уста.

Кашлицата му и кръвта течаща от раната на рамото му ме разсеяха и аз се върнах в реалността. Имах 3 избора.

"1.Отърви го от мъките и го гръмни с пушката до теб, Кала.

2.Остави го да умре тук.

3.Спаси го..."