-Госпожице! Госпожице, добре ли сте?-Женският глас толкова успокояващ и нежен като този на майка ми, отекна насред белия коридор и прониза ушите ми.-Спокойно, ще се оправите.
Маската на лицето ми поддържаща дишането ми равномерно, пречеше на думите да излязат от устата ми, но едно име се изплъзна от пресъхналите ми устни сякаш беше само въздишка:
-Вик...-Никой не го беше чул, нито младото момиче в бели дрехи тичащо след леглото с колелца скърцащи и огласяващи всичко, нито лекарите бутащи количката толкова бързо, имах чувството, че подминаваме лампите по белия таван със страшна скорост.
Дали името му не беше прозвучало само в ума ми... Не знаех... Но едно беше сигурно на мен много ми се спеше...
ESTÁS LEYENDO
His Heart Is The Moon
Hombres LoboСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
