От дълбоката рана на врата му бликаше кръв докато той скимтеше и ме гледаше с неговите червени очи сякаш се молеше за помощ.
-Спокойно, приятел спокойно. - Повтарях, но всъщност исках да успокоя самата себе си с това.
Опитах се да го вдигна, но видимо си личеше, че няма да успея. Когато явно разбра какво се опитвам да сторя с последни сили той се изправи и ме погледна в очите. Поведох го към топлата ми къща, където щях да промия раната му и да се опитам да го спася.
Удивително беше как това диво животно се довери на мен и ме остави да се докосна до раната му и дори да го излекувам. Беше време да му върна услугата и да се погрижа за него. Бях изкарала замръзналото парче месо за да се размрази. В момента той лежеше на килима и се бореше с болката в раната му с бинт увит около врата му. Наблюдавах го докато спокойно лекеже и оглеждаше помещението.
Може би той беше по-изплашен от мен, но не му личеше. Неможеше по лицето на този звяр, с множество белези да има следа от страх. Когато месото вече ставаше за дъвчене го взех и му го подадох той го подуши и облиза няколко пъти, след което ме погледна в очите с онзи поглед търсещ разрешение да го вземе. Усмихнах се и го оставих на земята до него, той го обгърна със силните си меки лапи и започна да разкъсва малки парченца от него.
Погалих го внимателно стараейки се да не го изплаша като станах и го погледнах за последно оставяйки го да се храни в хола ми докато се качвах по стълбите към моята стая на сигурно скрита от всичко. Свих се под топлото одеяло и затворих очи с мисълта, че в хола ми има вълк, който ме беше спасил, а сега аз му връщах услугата.
ESTÁS LEYENDO
His Heart Is The Moon
Hombres LoboСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
