His Heart Is The Moon

51 Глава

Сутрешното слънце проби през пердето на прозореца и обля моето и неговото лице. Той все още спеше спокойно до мен, отдавна не се бях будила до него. Погалих изпитото му лице и целунах устните му, той свъси вежди и ме притисна към себе си.

-Колко е часът? - Попита сънено Вик и простена.

-8:00 Сутринта е.

Той въздъхна тежко и погледна стенния часовник, който тиктакаше в тихата стая, след това зарови лице във врата ми и простена:

-Не искам да ставам...

-Тогава недей, остани с мен в
леглото. - Предложих аз.

-Знаеш, че бих искал, Кала.

Той се отдели от мен бавно, сякаш за да не ме изплаши и стана от леглото лениво. Не възразих понеже знаех, че има нужда да се увери, че баща му е добре.
Бях егоист да мисля само за това, че Вик не ми обръща достатъчно внимание и трябва да съм цял ден сама или в тъмната стая на баща му, но дори тогава той сякаш беше в съвсем различна Вселена.

ГТНВ

Беше ми гадно, че постоянно трябва да оставям Кала сама, но трябваше да ме разбере. Губех баща си бавно и не можех да направя нищо по въпроса. Може би просто я е страх, че ще охладнея към нея, но това нямаше как да се случи. Вече не бях същият вярно е, но чувствата ми към нея не са се променили нито за миг.

Вървях към стаята на баща си с бавна крачка, всяка сутрин ме беше страх да отворя вратата. Страхувах се, че ще го заваря целия вкочанен и мъртав, но по-страшна може би беше мисълта, че ще го заваря прав и по-здрав от всякога. Тогава щях да загубя Кала със сигурност, за него тя беше човешки натрапник нахлул в крепоста на вълците, която той така усърдно пазеше. Обичах го, но не исках да гледам как нарежда на глутницата да я разкъсат пред очите ми. Съгласи се да я доведа тук само за да се прибера "у дома", но имаше съвсем различни планове за всичко.

Влязох в стаята с бавна и тиха походка, сложих няколко дръвчета в камината, за да се разгори и тогава забелязох силуета му да стой изправен пред големия прозорец, чиито завеси бяха спуснати вчера. Извисяваше се като гладен лешояд над царството си. Никой не би предположил, че е бил ранен.

-Тате? Какво правиш, трябва да си почиваш.

-Добро утро и на теб, Вик. Надявам се да си се погрижил за човешкия проблем докато аз се борех за живота си.

Добро утро на всички будни в 2:48 сутринта, едва ли има такива, но както и да е. За всички чакащи моята прословута муза да се завърне от почивка, за да продължа книгата, благодаря за търпението и като цяло благодаря на всеки нов читател, който вотва главите и добавя книгата в Reading листа си, означава много за мен и вие сте причината да си кажа, че ще завърша тази бозичка. 🐺❤