Алармата на телефона ми прозвъня и ме събуди от магичния ми сън напомняйки ми, че ако не тръгна скоро ще закъснея за работа.
Отворих шторите, за да може слънчевите лъчи да влязат в стаята ми и да я огреят. Слънцето грееше толкова ярко, че ме заслепяваше леко в първите няколко секунди, докато свикна със светлината, след това беше някак си приятно. Слязох в така самотния ми хол все още по пижами и отворих хладилника, както и очаквах дъното му се виждаше.
-Пак трябва да пазарувам... - Простенах през прозявка и затворих хладилника като отново тръгнах към стаята си за да се приготвям.
Излизайки от къщата ми усетих всъщност колко студено беше макар и слънцето да огряваше замръзналата пръст. Огледах се както всяка предишна сутрин и чак сега, бях осъзнала, че да проверявам за Вик сред дърветата ми беше станало рутина. Качих се в черното ми Бронко и потеглих към града, където ме чакаше малката книжарница-"Изкривеният рафт"
ESTÁS LEYENDO
His Heart Is The Moon
Hombres LoboСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
