His Heart Is The Moon

48 Глава

Събудих се гола и сама в леглото обгърната от меко одеяло, с което аз и Вик се топлехме вечер. Отново беше излязъл по-рано от колкото ми се искаше. Подадох се на прозореца разкриващ цялата красота на това място, докато малки танцуващи във въздуха снежинки го правеха по-магично.

Потънала напълно в мислите си как съм се озовала на това прекрасно място сред тези същества, дори не забелязах кога Мо беше влязъл с тиха крачка и беше приседнал на леглото.

-За какво мислиш, Кала? - Беше малко смущаващо да влезе, докато аз все още бях по бельо, но това е Мо. С него сме се къпали заедно.

-За нищо. От както съм тук не мисля за нищо. - Прошепнах сякаш на себе си.

-Нали нямаш нищо против да съм тук?

-Не, Мо, ти си ми като брат.

Видях искрата на раздразнение при думите ми. Не знаех дали беше, защото го нарекох мой брат въпреки чувствата му към мен, или защото беше осъзнал, че на същото легло, на което стоеше аз и Вик се бяхме въргаляли през нощта. 

-Като брат... Да...-Той сведе глава разочаровано, но все пак се усмихна и отново заговори - Кала... ако някой ден решиш, че този свят не е за теб и поискаш да си тръгнеш ще съм плътно зад теб. Дадох дума на родителите ти, че ще те пазя каквото и да става, дори това да означава, че ще трябва да скоча пред куршум за да спася живота ти.

-Оценявам, че си загрижен за ме, Мо, но обещанието, което си дал на родителите ми е било преди. Преди Вик. Преди да разбера, че върколаци съществуват. Не съм наясно с чувствата ти към мен не съм сигурна дали и ти си наясно с чувствата си, но моля те не прави глупости. 

Приседнах до него и положих глава на рамото му. Успокояващо бе да знам, че някой държи на мен, но не можех да допусна той да кара Вик да ревнува, затова бе най-добре да го отдалеча от себе си възможно най-много.

-Аз трябва да тръгвам... Каан ни събира за нещо.-Ушите му трепнаха при звука на пронизителен вълчи вой идващ нейде из двора на убежището ни.

В следващата минута пред мен не стоеше русото къдраво момче а едър мъжки вълк, с козина, която трудно би забелязал сред преспите навън. Той побягна през вратата оставяйки ме сама с мислите ми, както бях оставена и преди да дойде.

❈

Пламъците в камината играеха своя огнен танц карайки дървата да пукат и да се превръщат в сива пепел. Стана 3 следобед и Вик все още го нямаше. По коридорите на сградата се чуваха тропоти на крака или лапи, последвани от викове, но не можеше да се разбере за какво става на въпрос. Накрая реших просто да изляза и да разбера каква е тази врява. В целия коридор тичаха ту вълци, ту мъже и момчета в човешките си образи.