Беше студена зимна нощ. Снежинките танцуваха в небето и бавно се спускаха по земята, карайки я да побелявя и замръзва, докато луната ги огряваше и ги караше да изглеждат като ситни диамантчета.
Станах от затопленото си легло и се подпрях на прозореца за да гледам как снегът натрупва, като малко дете. Сенките сред дърветата бяха опияняващи и сякаш имаше нещо магическо в тях. Една от тях леко помръдна и нещо подаде черното си тяло от тях и се приближи по-близо до прозореца ми.
Виждах го толкова ясно насред бялата покривка по земята. Може би козината му с цвета на черното нощно небе, която биваше разрошвана от вятъра преминаващ през нея, го караше да изпъква насред всичко останало. Вълкът надигна главата си грациозно насочвайки зловещият си поглед към мен и вдъхвайки страхопочитание в мен с кърваво червения им цвят.
Мощен гръм проехтя нейде из гората и накара звяра да потъне обратно в сенките на дърветата и да се скрие от погледа ми, но точно тогава разбрах, че тези очи ще се запечатат крайно в съзнанието ми или вече си бяха намерили място там, но не си спомнях.
STAI LEGGENDO
His Heart Is The Moon
Lupi mannariСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
