Грабнах пушката и се изправих насочвайки я към него, но погледа му... Този поглед с милиард звезди в него, който до преди няколко часа се взираше в мен и ме караше да се чувствам толкова сигурна. Тези татуировки, за които той ми беше споделил историите си и значението им за него. Той се раздвижи и се изправи на колене гледайки ме в очите и ронейки сълзи.
-Убий ме де, какво чакаш?-Думите за пореден път се изплъзваха с такава лекота от устните му, толкова спокоен и уравновесен.
-Немога...-Хватката ми се отпусна и аз изпуснах пушката на земята, след което се доближих до него и погледнах раната му.-Зле е и то доста...
Докоснах я нежно, а той просто ме погледна и се усмихна. Станах и го погледнах правейки му знак да ме последва, в отговор той кимна и се изправи бавно. Тръгнах към входната врата следвана от него и когато влязохме му посочих дивана за да седне, след което изкарах всички неща за спешна помощ, които имах.
-Ще трябва първо да извадя куршума.-Казах слизайки по стълбите цялата в кръв заради раната му.
Той кимна и уви чаршафа около дланта си като го стисна силно. Взех пинсета и започнах да бъркам в раната възможно най-нежно, но съдейки по изскочилите вени по врата му не бях особено нежна. Когато изкарах куршума станах и го изхвърлих. Взех игла и конец доближавайки се към него, но той ме спря гледайки иглата с ужас.
-Не не не не, мога да се оправя и сам спокойно.
Гледах го недоумяващо и когато видях как кожата му започва да зараства, усетих само как тялото ми пада на земята и всичко става черно.
ГТНВ:
Видях как тялото й се сгромолясва на пода, когато раната ми започна да заздравява. Взех я на ръце и я погледнах, когато спеше или по-скоро беше припаднала, беше толкова сладка и спокойна.
"Хайде, Вик имаш възможност да си тръгнеш, а тя ще помисли че е сънувала."
Притиснах я в обятията си и мирисът на човешката й душа нахлу в дробовете ми. Тя беше човек, а аз чудовище. Как щеше да се получи по дяволите? Доближих лице към нейното и я целунах. Нищо в този миг нямаше значение. Само аз и тя... Усетих как ръцете й ме избутват и се отдръпнах от нея. Прекрасните й очи, в които се блендираха нюансите на кафяво, зелено и сиво, се отвориха и ме погледнаха толкова... отвратено.
-Вик, трябва да си вървиш... Сега...
ČTEŠ
His Heart Is The Moon
VlkodlaciСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
