His Heart Is The Moon

39 Глава

Нежен допир на устни до челото ми ме пробуди и накара желанието ми да не отворя очи да стане по-силно.

-Събуди се сърничке.-Нежният глас на Вик прозвуча в едното ми ухо.

-Още малко...-Простенах аз недоволствайки, че сънят ми бе прекъснат, макар и по най-сладкия начин.

-Няма още малко. Днес е прекрасен ден за разходка из гората.

-Каква разходка ти в 7:00 сутринта, Вик.-Сложих възглавницата на главата си в жалък опит да закрия очите си, но преди дори да бях успяла Вик вече я дърпаше към себе си с все сила.

-Кала, 9:30 е.

-По моя часовник е 7:00.-Успорих аз твърдението му.

Усетих как лигав и мек език започна да къпе лицето ми в лиги, а когато отворих очи голямата муцуна на Вик бе на по-малко от сантиметри от лицето ми. Лошият му вълчи дъх се блъскаше в лицето ми, което ме накара да се събудя доста бързо. 

-Добре де, отиваме на разходка.-Съгласих се накрая аз, а Вик започна да подскача щастливо обикаляйки стаята.

°°°°°

Следвах Вик сред дърветата държейки го за ръка и много внимавайки да не го загубя някъде. Препъвах се в клони, пропадах в малки ями и залитах, дори на няколко пъти се подпирах на мусколестото му тяло, а той крачеше напред най-гордо сякаш знаеше къде може да се спъне и го избягваше.

-Къде отиваме, Вик?-Попитах аз вече изморена от вървене или по-точно от пълзене.

-Изненада.-Отговори ми той и неговите снежно бели зъби се показаха в една разкошна усмивка.

Започнах да се задъхвам, но не се предадох, докато не стигнахме до една малка, на пръв поглед скучна къщичка сред еднаквите дървета. 

"Тук ли живееше?" 

Помислих си аз, докато оглеждах къщурката отгоре до долу. Не беше кой знае какво, ако минаваш от тук може би дори ще я помислиш за стара съборетина.

-Добре дошла в моя дом.-Каза той с усмивка на лицето и повдигна един от камъните пред вратата изваждайки метален ключ.

Ключалката щракна и вратата се отвори разкривайки един доста обикновен и скучен хол, обзаведен единствено с малък диван, сиво килимче постлано на земята до дивана, стъклена масичка разположена срещу същия диван и няколко рафта отрупани с книги.

-Всичките книги твои, ли са?-Прокарах нежно пръсти по кориците на книгите, спирайки се на напълно случайна и я дръпнах леко за да я поогледам по-добре.

-Ами, когато си самичък и нямаш какво да правиш, може би е най-добре да се отдадеш на книгите.-Лека усмивка се зароди на лицето му, сякаш спомняйки си как е седял на дивана с книга в ръка и е чакал, така познатия вой на глутницата приветствайки го обратно.

Оглеждах богатата му колекция от книги, докато не попаднах на учебник по английски за 12-ти клас.

-Аз... Джон много държеше да се изуча, макар да не ходех на училище.

-Джон?-Заинтерасовах се аз.

-Той беше част от моята глутница. Беше дясната ръка на баща ми и мой брат по душа.

-Вик, свъжалявам, че питам, но какво се случи с глутницата и близките ти.

Тъжният му поглед обиколи къщата и се спря пак на мен. Той протегна ръката си бавно кък мен и ме подкани да я хвана, имах му пълно доверие затова и я поех оставяйки го да направи с мен каквото си поиска. Силните му мускули ме обгърнаха в една от неговите безкрайно нежни прегръдки.

-Кала, ще ти разкажа, но няма да е сега. Не искам да те въвличам в това.

Той не ме остави да кажа каквото и да било и ме поведе навън заключвайки вратата и остави ключа под същият камък. Исках да знам повече за него, но той беше все така потаен, както и в деня, когато ме спаси от бързата кола, която щеше да не изравни с земята. Сякаш това момче бе излязло из под земята, като същински дявол и всяка вечер палеше душата ми, карайки я да гори в най-възбуждащите тялото пламъци.