Вървях сред дърветата и се оглеждах надявайки се да открия следа от него, но такава не се появяваше въпреки това аз знаех, че той е някъде около мен, усещах погледа му забил се в тялото ми, а сега аз бих дала всичко за да докосна неговото.
"Мента и гора..."
Още си спомнях уханието му, още помнех датата... 20 февруари, още помнех и двете линии и се зачудих какво беше преодолял... Още помнех и близостта между телата ни... Огледах се отново и забелязах малък кичур черна козина, закачена на кората на един висок бор. Докоснах го и веднага разбрах, че това е козината на Вик... Оставих го на мястото му, но не след дълго лекият ветрец го издуха далеч.
Поредна самотна вечер, в която аз щях да си легна без да вечерям, обляна в мисли и сълзи осъзнавайки колко всъщност съм сама, чакайки един звук,един вълчи вой, да промени нещата.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
His Heart Is The Moon
Kurt AdamСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
