His Heart Is The Moon

6 Глава

Вълкът тихо се промъкна в стаята ми и подуши китката ми и облиза лицето ми, но не му обърнах внимание бях потънала прекалено дълбоко в съня си. Той обиколи леглото ми и когато се обърнах за да го видя на негово място беше застанал... Вик...

Събудих се обляна в пот и веднага станах за да проверя звяра, който би трябвало да спи в хола ми сега. Слязох по стълбите бързо, но и възможно най-тихо за моя изненада червеноокият звяр го нямаше, а един от прозорците беше отворен и през него навлизаше лютия студ и снегът, който валеше на парцали в дома ми и мокреше на всякъде. 

Дори когато затворих прозореца и запалих камината, лекият студ на развихрилата се буря навън се усещаше.

°°°°°°
Стоях на дивана цяла вечер чакайки някакъв вой, скимтене или дращене сигнализиращо, че той се е върнал. Когато слънцето вече огря очите ми и бях забелязала, че снегът е спрял да вали разбрах, че него го няма и може би никога няма да го има отново.

Станах от дивана и влязох в банята на втория етаж и измих лицето си, след това и зъбите и отидох в стаята си за да нахлузя някой панталон и да отида в града за продукти, отново. Когато влязох в стаята си забелязах отпечатък от лапа на дървения под, но той не беше само един на всякъде около леглото ми имаше кални следи от лапите на вълка. Нима той наистина беше влязъл в стаята ми докато спя? Но какво е искал?

Разтърсих глава и се облякох като оставих почистването на калните следи за след като се върна. Излязох и заключих вратата като се огледах на около за признак, че онези опияняващо червени очи ще се покажат сред боровете. Качих се в колата и се огледах отново, но него го нямаше. Подкарах бронкото си по вече малко по-безопасния път към малкото градче където живях до преди 1 година.

Ретроспекция...

-Кажи ми какво ще правиш в гората? - Развика се брат ми.

-Точно теб не те интересува. - Отговорих му студено аз.

-Как ще оцеляваш? Ще гониш зайци и елени ли?

-Казах, че не те интересува. - Гърлено ръмжене се отскубна от гърдите ми. От къде се взе пък това?

-Какво те прихваща? От както мама и татко... - Млъкна, когато ужасните спомени се настаниха в съзнанията и на двама ни, а нахални сълзи си пробиха път и потекоха по бузите ми.

-От както, какво? От кактко умряха ли?! От както се блъснаха заради мен?! - Разкрещях се и го бутнах.

-Внимавай какво правиш. Не си ми на годините за да ми държиш такъв тон. - Той хвана блузата ми и тогава се осъзна. Той щеше да ме удари. Собственият ми брат.

-Да вървите по дяволите и ти и шибаните ти години живот.

Изплюх се в лицето му и грабнах сака си като затръшнах вратата и метнах багажа си на задната седалка на черното ми бронко, запали двигателя и потеглих.

Сълзи се стекоха от очите ми, когато си спомних за разговора ни тогава и с каква злоба се гледахме. Като две озверели животни борейки се за територия. Като вълци жадуващи за сладкия вкус на кръвта на другия...