ГТНВ:
Стоях във вълчия си облик и я наблюдавах докато скиташе сред дърветата напълно изтощена и премръзнала. Раздираше гърлото си в ужасни крясъци карайки гласът й да утихва и да става все по-тих и по-тих.
Тя приседна до едно дърво. Тялото й се отпусна и с последни сили тя наддаде последен крясък, преди клепачите й да се затворят и тялото й да се отпусне. Доближи се бавно и предпазливо вдигайки нос нагоре за да съм сигурен, че е безопасно.
"Естествено, че е безопасно, Вик... По дяволите та това е Кала. Не е чужд човек..."
Приех човешкия си облик и пристъпих към нея вдигайки я на ръце и понасяйки я към къщурката й на топло и сигурно. Няколко пъти спокойствието й се развали и се опитваше да се намести в ръцете ми, но тясното пространство не й го позволяваше.
Стигайки най-накрая до къщата, напомняща по-скоро на зимна хижа, влязох и топлината излъчвана от камината ме накара да настръхна. Поставих нежното телце на Кала на дивана внимавайки да не я събудя. Толкова спокойна... Толкова красива... Толкова крехка... Толкова желана от мен, тя спеше и не усещаш абсолютно нищо. Може би няма да си спомня, но аз щях да остана тук при нея за да съм сигурен, че ще се събуди от спокойния си сън.
Обичах я повече от колкото мразех това, което съм, но неможех да я обрека в живот с чудовище като мен. Очите ми придобиха обичайния си кърваво червен цвят, но все още успявах да увладея себе си, без да я нападна...
BẠN ĐANG ĐỌC
His Heart Is The Moon
Người sóiСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
