His Heart Is The Moon

Глава 41

-Попитах коя си ти!-Настоятелният му глас накара краката ми да се разтреперят и подкосят.

Взирах се в ледените му сини очи, докато той едва се сдържаше да не разкъса тялото ми моментално. Беше може би една глава по-висок от мен, рус кичур коса падаше по челото му, а потното му полу голо тяло беше потно. Сива тениска бе преметната на рамото му.

-Аз...-Нямах оправдание за това какво правя в стаята на Вик, а страхът ми още повече пречеше на мозъка ми да измисли такова.-Аз търсех Вик!

-От къде знаеш къде живее и как влезе?-Гласът му стана още по-строг и яростен.

-Той ми показа.

-Той... Какво е направил?

Зад едрото момче се появи до болка познато лице. Вик също гол до кръста като русия му приятел се взираше в мен не вярвайки на очите си. Спокойство обзе сърцето ми и аз се притиснах към тялото му, дарявайки го с прегръдка. 

-Кала...-Той изрече името ми така сякаш щеше да се случи нещо лошо ако беше отвърнал на прегръдката ми.

-Ти я познаваш?-Попита русото момче взирайки се в мен и него сякаш бяхме грешници.

-Да...-Отговори му Вик и ме придърпа зад себе си защитавайки треперещото ми тяло.

-Това е момичето заради, което ни изгониха от глутницата, нали?-Попита той с нотка на извращение в гласа си.

-Не са ни изгонили... Аз реших да напусна глутницата, а вие ме последвахте. Не съм ви карал.

Силно ръмжене се отдели от гърдите и на двамата, но това на Вик бе по-силно, по-могъщо. Той беше алфата в тази глутница и нямаше да позволи на никой да ме нарани. След секунди и двете тела приеха вълчия си облик започвайки една борба на превъзходство отначало само с поглед, но нещата ескалираха и във войната се присъединиха зъби и нокти. 

-Какво се случва?-Чу се друг мъжки глас и още три момчета се приближиха и пребледняха, когато видяха грозната гледка между две хапещи се вълчи тела.

Вик отблъсна силното тяло на синеокия, сив вълк от себе си забивайки го в стената. Трите момчета се присъединиха към Вик, заставайки зад гърба му. Тогава видях колко могъщ е той щом глутницата му заставаше зад гърба му дори срещу друг член.

"Аз нямам място в живота му"

Побягнах през малкото коридорче и по стълбите връхлитайки навън и оставих на нощния студ да обгърне тялото ми. Захвърлих черното черното горнище на гърба си и побягнах през гората оставяйки всичкото ръмжене и виене зад гърба си. Аз нямах място сред тях нито в сърцето на Вик.