His Heart Is The Moon

Глава 42

Силно чукане и яростни викове се чуваха зад входната ми врата. Парещи сълзи се стичаха по лицето ми карайки бузите ми да пламтят.

-КАЛА, ОТВОРИ ПРОКЛЕТАТА ВРАТА, ИНАЧЕ ЩЕ Я РАЗБИЯ!-Силен и заплашителен вик се чу придружен от силно хрипане.-Няма да те загубя отново... Не и отново.

Исках да го погледна в очите пак, но страхът ми беше по-силен. Силното блъскане по вратата за пореден път заплаши, че щеше да я изкърти от пантите, затова просто реших да му отворя. Изтрих сълзите си, но нова вълна се изсипа от очите ми. Бавно отключих вратата и я отворих оглеждайки цялото му тяло. Върху белезите имаше нови рани от зъби и нокти, ръцете му се обвиха около мен и ме придърпаха към себе си. Тогава разбрах, че той е моето слънце не само, защото беше винаги топъл, а и защото животът ми се въртеше около него.

-Повече никога не бягай така от мен.-Спокойният му глас беше пълен с любов и отдих.

-Вик, аз не съм за твоя свят. Не го ли разбираш?

-Ако е защото Майк реагира така, много съжалявам от негово име. Моля те... Не искам да те изгубя отново.-Говореше така сякаш всеки момент щеше да издъхне в ръцете ми.

-Не е заради... Майк, а заради това, че аз не съм като вас. Аз нямам способността да се превръщам във вълк, нито раните ми могат да зарастват от само себе си. За мен вие бяхте просто мит.

-Няма да те изгубя отново, тъкмо си те върнах обратно. Обещавам ти, че ще се откажа от всичко, ще забравя за способностите си до колкото мога, само не ме гони отново.

Тялото му щеше да се срине на парченца заедно със сърцето му ако отново го бях наранила, а аз щях да страдам. Нима исках живот пълен с вълци и опасности- ами не, но исках в живота си Вик, а той вървеше и с всичките тези неща, затова трябваше да се примиря.

-Не е нужно да оставяш глутницата си и да забравяш инстинктите си... Наистина страх ме е от теб и тях... Страх ме е от острите ви зъби и нокти, но не ме е страх да съм с теб.

Облекчена усмивка се появи на лицето му и той се отпусна взирайки се в очите ми. Нежните му устни се допряха до моите и ме дариха с целувка изпълнена с загриженост и любов. 

Вик беше вълк и аз трябваше да свикна с мисълта, знаех че той няма да допусне нещо да ме нарани, затова послушай сърцето си и му се доверих