Отворих фризера и открих кайма, с която смятах да си направя спагети, но Вик беше по-важен затова изчаках 1 час докато каймата се размрази и я сложих в една метална купичка. Мракът отдавна се беше спуснал над небосклона и всичко беше обвито от мрачни сенки нашепващи ти да си стоиш вкъщи, където студът няма досег до теб, но аз бях твърдо решена, че искам да зърна Вик отново. Облякох палтото си и сложих шапка, която покриваше ушите ми за да не измръзнат.
Кучият студ ме обля цялата и студеният въздух навлезе в дробовете ми, като прониза всичко в мен с острите си шипове. Поставих купата бавно на земята и се отдалечих съвсем леко от нея тупвайки на покритата с лек слой сняг земя и наблюдавайки нищото.
Усетих тихите стъпки зад себе си, но това не беше той... Вълкът зад мен изръмжа разбрал, че аз съм по-апетитна от каймата пред мен. Самотна сълза се стече по лицето ми и единственото, което успях да прошепна беше:
-Вик...-Преди да усетя как острите зъби на вълка пробиват кожата на рамото ми и ме повалят на земята оцветявайки снега с алено червената ми кръв и правейки нощта още по-студена и мрачна.
STAI LEGGENDO
His Heart Is The Moon
Lupi mannariСтрах, болка, гняв. Това се четеше в очите му, когато за първи път срещнаха нейните. А дали може и да се е разчело, дори малка частица любов. Би ли могъл звяр, да се влюби в човек? А дали тя, ще го убеди, че под черната козина, се крие и нещо повече...
