9

695 94 9
                                        

Джено мина покрай всички редици ,в ръцете си държащ кутия с бонбони.
Чу най-различни пожелания и всички му пяха песничката за рожден ден.

Последен остана момчето на задната редица,чието име Джено все забравяше,въпреки че са в един клас от вече цели три години.

Въпреки,че не знаеше името му,Джено бе наясно,че той е много срамежлив и винаги седи сам,затова и не се изненада когато получи само усмивка.

И все пак,усмивката на това полу непознато момче,му се стори много по искрена и ценна от всички пожелания, които бе получил днес.

Message at 23:59 (11:59 pm)Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ