Message at 23:59 (11:59 pm)

61

Джемин си пое дълбоко дъх. Тъкмо щеше да почука на вратата,но ръката му увисна във въздуха. Нужно ли беше да ходи там? Все пак не искаше да вижда баща си и самодоволната му физиономия. Не може ли просто да се обърне и да си тръгне? Ами да! Беше толкова лесно, просто да се обърне и да се прибере в уютния си апартамент. Тъкмо щеше да го направи,когато вратата се отвори и жена на близо четиридесет години,облечена в прислужническа рокля с престилка и коса вързана на кок,и изкуствена усмивка застана пред високото момче.

- Добър вечер господин Джемин,баща ви ви очаква

Брюнета кимна и влезе в къщата,събувайки обувките си. Последва прислужницата и скоро се озова в една доста голяма стая. В средата и се намираше една голяма маса ,която сигурно можеше да побере повече от десет,петнадесет души. Над масата имаше огромен полюлей,стените бяха украсена с няколко картини. Имаше огромни прозорци,които наполовина бяха прикрити от кадифени завеси. На един от дървените столове ,в цялата си прелест,седеше бащата на Джемин ,в ръце държащ вестник. Мъжът отлично знаеше за присъствието на сина му в стаята,но не благоволи да стане,та дори не го погледна.

- Седни- каза той след време.

Джемин осмисли казаното няколко секунди и се настани на мястото срещу баща си. Пред тях имаше наредени чинии,чаши и няколко вида лъжици, вилици и ножове.Това ,което му направи впечатление беше,че до тях имаше още две чинии ,чаши и прибори с абсолютно същата подредба като неговите.

- Какво искаше да ми кажеш?- попита Джемин,но гласа му излезе толкова плътен и сериозен,че самият той се изненада.

- Искам да те запозная с един човек. - мъжът остави вестника на страна и един мъж от прислугата го взе,а след това се върна на мястото си.

- Какво имаш предвид?

- Реших,че заслужавам някой до себе си. Запознах се с една жена. Сигурен съм,че ще я харесаш. Исках първо да се запознаете преди да и предложа брак. Не че ако възразяваш това ще ме спре,просто искам да ви запозная,все пак ще бъде твоя мащеха.

- Няма да стане! Нима толкова лесно ще загърбиш майка ми?

- Минаха седем години Джемин! Мислех ,че си преодолял най сетне. Трябва да продължиш напред.

Брюнета гледаше ядосано право в очите на възрастният мъж.

- Както и да е. Искам да се държиш както подобава. Без издънки.

- Пф

Звънеца се разнесе из къщата ,оповестявайки,че госта е пристигнал.Джемин не си направи труда да стане и да я посрещне,както стори баща му. Единствено погледна към жената ,която влизаше в стаята. И очите му щяха да изкочат от орбитите им след като вида човека стоящ до нея.

Не може да бъде! Не можеше да е истина! Защо точно той? Защо точно сега?

Пак започват едни драми...