Message at 23:59 (11:59 pm)

32

След като се поуспокои и плача му стихна до леко подсмърчане Джено отново го попита защо се е рязал.

- Просто..аз..случи се нещо...и тогава това..изглеждаше ми правилно..

- Може да ти изглежда правилно но не е Джемин. Не трябва да правиш такива глупости,ами ако беше припаднал?! Не се познаваме от отдавна,не сме близки приятели и почти да не се познаваме,но знай че можеш да ми се довериш. Ако имаш нужда да излееш мъката си пред някой,то направи го сега. Аз ще съм тук и ще те изслушам.

"Грешиш Джено познавам те,ти мен също.." помисли си Джемин

- Видях..човека който харесвам,да държи ръката на друг..

- Нима това е била причината да се нараниш?

- Т-ти не разбираш..

- Какво не разбирам Джемин? Не мисля,че някой е толкова специален,че да си причиняваш това,колкото и да я харесваш не е достатъчно ,за да правиш подобни глупости!

- Мислиш ме за хетеро?

- Ами..да. Пък и виж може да не си разбрал правилно,може да е бил братовчед ѝ,или брат ѝ,или да си я припозн..

- Сериозно ли мислиш,че съм хетеро?

- Не си ли?

- Не съм.- каза Джемин с горчивина в гласа .Джено го мислеше за хетеро..това убиваше всичките му шансове русокосият дори да си помисли за него ,като нещо повече от съученик

- Оу..

- Това притеснява ли те?

- Не...

- Стана късно,нека да лягаме.- Джемин понечи да стане,но Джено го върна на мястото му,нарочно отново хващайки го за ръката с драскотините.

- Знаеш ли приличаш ми на един човек. И той по същия начин бяга всеки път когато разговора опре до сериозна тема. Защо ви е толкова трудно да говорите с мен?- Джено стисна ръката му повече от необходимото,очите му пълни с болка и объркване,вперени право в неговите.

- Джено пусни ме,болиии - изкимтя Джемин и се опита да се освободи от захвата на русокосия,но опита му бе не успешен.

- Защо да го правя? Писна ми да бягате,щом започнем разговор ще го довършим, независимо от темата и това дали на теб ти харесва.

- Джено ,моля те,ще говорим само ме пусни..- изхлипа Джемин

Джено сякаш се осъзна и го пусна.

- Съжалявам...- промълви той. - просто макар и до сега да не сме си говорили, всъщност виждам че си много добър човек и бих искал да сме приятели и да ми имаш доверие. Искам ако мога да ти помогна,а ако не то поне да изслушам мъката ти и да бъда тук за подкрепа когато се нуждаеш

- Всъщност те чувствам като близък и знам,че мога да ти имам доверие,..просто сега не е момента в който трябва да ти разкривам нещо подобно. Съжалявам просто не съм готов за това.

- Тогава някой ден когато се почувстваш готов ще ми кажеш ли?

- Обещавам

Джено се усмихна и прегърна Джемин,а брюнета имаше чувството че е в рая. Беше толкова хубаво,чувството как силните ръце на Джено го обгръщат и го притискат към себе си.

Естествено всичко хубаво си има край и след няколко, твърде кратки според Джемин мига, той се отдели от прегръдката.

- Хайде да си лягаме и на мен вече ми се спи.

Харесва ли ви тази шитня за сега?
Знам,че съсипах главата,ама това е най доброто което се получи