Message at 23:59 (11:59 pm)

50

Сунтринта Джено се събуди първи и сега с усмивка наблюдаваше спящия Джемин.Бе толкова красив,че блондина не можеше да му се нагледа.

- Прекрасен си - прошепна Джено ,за да не събуди брюнета и постави нежна целувка на челото му.Джемин измрънка нещо неразбираемо и се приближи още към блондина ,и зарови лице в гърдите му.Джено започна да гали косата му,а брюнета измърка доволно. - Как може да си толкова сладичък?

- Не съм сладък.

- Напротив

- Джено колко е часа?

- Към седем и половина,защо?

Щом чу колко е часа брюнета разко се изправи и тръгна да става,но се оплете в завивката и тупна на пода по задник.

- Ох

- Добре ли си?

- Да,нищо ми няма- каза Джемин и се изправи , лицето му беше червено като домат.Как можа да се изложи така и то точно пред Джено?

Блондина също стана и отиде при Джемин,притегляйки го в обятията си.

- Внимавай де,можеше да се нараниш,а аз не искам моя Нана да го боли.

- Джено..колкото и да не искам да те пускам,трябва да тръгваме защото ще закъснеем,а първи час имаме при господин Янг,а го знаеш какъв е когато някой закъснее.-Джемин понечи да се отдели от прегръдката им,но Джено не го пусна

- Постой още малко де

- Но..

- Няма но

...

Вкрайна сметка двете момчета закъсняха с което си спечелиха конско,наказание и допълнително домашно.

През целия час Ронджун хвърляше злобни погледи към Джемин.

- Някакъв проблем ли има Ронджун?-попита учителя

- А..аа..не..няма никакъв проблем.

- Тогава ,ако обичаш насочи вниманието си към дъската и това което казвам.

- Да господине.

Звънеца оповестяващ края на часа най после би и повечето побързаха да излязат от стаята.Джено се насочи към чина на Джемин,но Ронджун му препречи пътя.

- Какво искаш?- озъби му се Джено

- Трябва да поговорим.

- Нямам за какво да говоря с теб,а сега ако обичаш дръпни се от пътя ми.

- Не не обичам. Джено ти сериозно ли ме заряза заради този зубър?

- А ти сериозно ли ме лъга повече от седмица?

- А какъв избор имах?Нека те питам нещо Джено. Щеше ли да тръгнаш с мен ,ако ти бях казал истината?

- Не..

- Тогава не можеш да ме виниш!

- Напротив мога, та ти ме отдели от човека когото наистина обичам!

- Този мухльо не заслужава да го обичаш!

- А нима ти заслужаваш? 

- Джено моляте успокой се- каза Джемин ,който беше отишъл до блондина и хвана ръката му в опит да го успокои.

- Всичко между нас беше една лъжа Ронджун..сега всичко приключи и аз съм с човека който обичам,този с който трябваше да съм от самото начало.Ти вече нямаш място в живота ми,за това моля те остави ни намира.

- Не може да говориш сериозно- Ронджун вече бе на прага от това да заплаче,а гласа му трепереше- Джено аз те обичам!Ти трябва да бъдеш с мен!

- Но аз теб не,така че престани с този цирк

Ронджун изгледа злобно Нана,всякаш прогаряше дупка в него,взе си нещата и излезе от стаята с думите "това не е краят".

Ся започват едни големи драми...