Message at 23:59 (11:59 pm)

63

- Добре де идвам!- извика жената. Загърна се набързо с домашния халат и се отправи към входната врата на, която някой тропаше ,и звънеше настоятелно.- Джемин? Какво правиш тук толкова късно?...плачеш ли?

- Джено тук ли е?

- Да в стаята си е.

- Може ли да вляза?

- Да да разбира се,влизай момчето ми.- каза жената и се отдръпна,правейки му място.- Какво е станало? Защо плачеш.

- Дълга история...,ако нямате нещо против може ли да отида при Джено?

- Не ,върви.

- Благодаря..и съжалявам,че ви притесних толкова късно.

- Не се тревожи за това и без това не спях.

Джемин кимна и се отправи към втория етаж. Внимателно отвори вратата към стаята на Джено и се вмъкна вътре. Блондина спеше на една страна с лице към вратата. Нана се приближи на пръсти и съблече якето си,а след това се пъхна под завивката.

- Нана?

- Да

- Плачеш ли?

- Не...

- Май вечерята с баща ти не е минала по план..

- Не

- Ще ми кажеш ли или не ти се говори?

Като отговор Джемин надигна глава и сля устните им в една кратка целувка.

- Баща ми искаше да ме запознае с евентуалната ми мащеха. А тя доведе сина си.

- Оу..

- Няма да повярваш кой беше.

- Кой?

- Ронджун.

- Какво?! Направи ли ти нещо?- каза Джено и обхвана лицето му в търсене на евентуални наранявания.

- Не добре съм.

- Сигурен ли си?

- Напълно.

- Най- после се противопоставих на баща си- каза Нана след известно време.- както и на Ронджун. Мисля,че повече няма да ни тормози.

- Радвам се- блондина целуна челото му.

- Джено.

- Да миличък?

- Обичам те!

Блондина се усмихна.

- И аз теб.

Край

Благодаря на всички,които следяха историята ми. Сюжета се разви коренно различно от първоначалния ми план,но все пак се надявам да ви е харесало.
По късно днес или утре ще публикувам епилога.
В близкото бъдеще ( стига да имам идеи) може да очаквате нова история от мен.