Message at 23:59 (11:59 pm)

58

Тишина.

Това не беше обичайно за събота вечер.

Гръм.

Джемин подскочи. Щеше да вали.

Чу се чупене на стъкло,а после пак.

- ДЖЕМИН!

Това не вещаеше нищо добро.

Брюнета излезе от стаята си и на пръсти заслиза по стълбите.

- Да тате?

- Почисти..и не ме наричай така.

Джемин не каза нищо повече,знаеше че отвори ли си устата може да загази. Мълчаливо започна да събира стъклата от бутилката на скъпото уиски на баща му. Но се поряза.И мамка му,много го болеше. Но
дори не гъкна. Продължи мълчаливо да обира стъклените парчета. Отново се поряза,но този път не успя да сдържи стона си на болка и изсъска.

- Тишина!

- Съжалявам татко,но се порязах и..

- Нищо ти няма!Не се дръж като момиче,бъди мъж!

- Съжалявам..

- С какво заслужих такъв лигльо за син?!

- Татко аз..- ръката на баща му се стовари върху лявата му буза,оставяйки болка и голямо червено петно след себе си

- ЗАМЪЛЧИ!Не искам да те слушам! Ти си виновен за всичко,ако се грижеше за майка си сега тя нямаше да е мъртва! ТРЯБВАШЕ ДА БЪДЕШ ТИ,А НЕ ТЯ!

Сълзите се лееха от очите на единадесет годишния Джемин,но те не трогнаха баща му . Той го удари веднъж,а после пак.Срита го силно в стомаха и стовари юмрука си върху лицето му...

- Не! - извика Джемин и рязко се изправи в седнало положение. Огледа се и щом видя съненото лице на Джено,който се беше събудил от виковете му,се успокои - Джено?

- Какво стана миличък? - блондина погали нежно лицето на Нана и това му подейства успокоително.

- Аз сънувах кошмар,но беше истински и..и..и - Джемин започна да се затруднява с това да диша,сълзи избиха в очите му.

- Штттт...успокой се,просто лош сън - Джено придърпа Нана към себе си и сложи главата му върху гърдите си,а ръката му галеше нежно гърба му.- Всичко свърши,аз съм до теб.

- Не беше просто сън,беше спомен,един от първите пъти в , които баща ми ми посегна.

- Много съжалявам миличък. Имал си тежко минало,но сега имаш мен и аз ще те пазя. Няма да позволя на никой да те нарани...

Съжалявам,че се забавих с ъпдейта и за това,че главата е толкова кратка,но преди няколко дни се случи нещо ужасно и ми трябваше време да се съвзема.
Обещавам,че от другата седмица ще продължа с редовни ъпдейти и най - вероятно ще завърша историята