- Защо ми звъниш?Не искам пак само аз да говоря. Не искам да ме слушаш как рева като малко дете.
Джемин слушаше хлипанията на Джено и сърцето му се късаше . Как може да е такъв идиот.
- Ако не кажеш нищо ще..
Джено беше прекъснат от гласа на Нана. Той запя песен ,която му се струваше толкова позната. И леле Нана имаше толкова красив глас.
Хлиповете му спряха и той не чуваше нищо друго, освен песента на Нана. Не чуваше дори досадното мялкане на котката му,която оповестяваше ,че е гладна.
Сега съществуваше само Нана.
След като момчето спря да пее, русокосият още не можеше да се отърси от транса в който бе попаднал.
- Когато бях малък и бях тъжен,майка ми идваше в стаята ми,прегръщаше ме и ми пееше. Реших ,че ще е добра идея след като не мога да те прегърна,да ти попея.Знам ,че не съм добър певец ,но.. - се чу преправен глас от другата линия
- Изпей ми още нещо
- Какво?
- Моля те изпей ми още нещо
- Ами..аз..д-добре
Гласа му отново накара Джено да попадне в транс. Той затвори очи и не след дълго заспа.
BINABASA MO ANG
Message at 23:59 (11:59 pm)
FanfictionЕдна вечер ,точно в 23:59 Джено получава съобщение от непознат номер. И то не обикновенно съобщение от човек сгрешил номера. А от неговия таен обожател. Тайнственика всяка вечер точно в 23:59 праща съобщение гласящо,нещо което той харесва в Джено. К...
