Message at 23:59 (11:59 pm)

34

На сутринта досадната аларма събуди Джемин и той побърза,да я изключи.
Обърна се към Джено,но той си спеше спокойно.

Миг по-късно брюнета осъзна в каква позиция се намират.

Лицата им бяха на милиметри,едната ръка на Джено беше обвита около Джемин,а другата държеше ръката му.

Брюнета внимателно изучаваше чертите на лицето му.Погледа му се плъзгаше по лицето му от меката руса коса,затворените очи,правия нос до устните му,които в момента за Джемин изглеждаха толкова привлекателни, сякаш те приканват да ги целунеш.

" Толкова е красив"

Не се стърпя и нежно погали лицето му. Пръстите му  едва докосваха млечната кожа на Джено,сякаш се боеше че това ще се окаже просто сън.
Събра малко повече смелост и прокара пръсти през русата му коса.

" Наистина е толкова мека" помисли си брюнета.

Джено се размърда и Джемин побърза да дръпне ръката си, затвори очи и се направи на заспал,преди Джено да се е разбудил.

Русокосият първоначално се стресна,като видя че не е в стаята си,но после спомените от вчера  изплуваха в главата му и той се успокои.

Погледа му попадна на Джемин,след това на хванатите им ръце,а после и на неговата ръка,която все още се намираше на кръста на другия. Джено побърза да махне ръката си от тялото на другия и да пусне ръката му,но брюнета не му позволи. Държеше ръката му здраво като удавник за сламка.

След втория не успешен опит да освободи ръката си Джено се отказа. Вгледа се в лицето на Джемин. Не можеше да отрече брюнета беше дяволски красив. Изглеждаше толкова спокоен докато спи.

Джено взе ръката на която имаше белези и отново ги огледа.

"Какво ли е преживял,че да стигне до това да се реже?"

Погали нежно раните и Джемин изсъска. Джено се стресна и бързо се отдръпна от него,като едва не падна от леглото. Двамата се гледаха объркано докато Джемин не оповести,че трябва да тръгват за училище.

От мен да мине ето ви още една глава