Message at 23:59 (11:59 pm)

23

Оказа се,че всъщност Ронджун е доста добра компания .След училище Джун и Джено отидоха за пица,а след това решиха да се разходят из центъра. Двамата не спираха да се смеят,даже Джено почти се задави с пицата си. Да ядеш и в същото време да се смееш не е добра идея.

Разказваха си най-различни истории от детството,смешни случки и колкото, и резервиран да беше Ронджун отначало сега се чувстваше сякаш познава Джено от години .

Когато най-после решиха да се прибират вече беше тъмно и Джено настоя да изпрати брюнета. Колкото и да не искаше да си го признава това доста трогна Ронджун ,и той не можеше да отрече бързото биене на сърцето си.

Когато вече бяха пред дома на по големия, Ронджун се почувства като в някоя драма. Онзи романтичен момент когато момчето изпраща момичето пред дома и,гледат се влюбено и накрая се целуват.

Честно казано Ронджун изпитваше известни симпатии към Джено и то не от скоро. Прииска му се да го целуне. Беше на ей толкова от възможността да го целуне,но не го направи. Хвана го шубето и единствено прегърна Джено за кратко.Благодари му за хубавия следобед и го изпрати с поглед.